— Да. — Лун направи кратка пауза. — Току-що получих резултатите от изпратените за изследване проби.
— И?
— Разбрах, струва ми се.
— Какво?
— Защо не се съпротивляват.
— Така ли?
— Слушай — прочисти гърло Лун. — Не е съвсем по правилника, но може ли да се срещнем? Предпочитам да не говоря за това по телефона.
— Разбира се.
— Какво ще кажеш да хапнем заедно? — предложи патоложката. — Имах уговорка с приятелка, но тя се отказа в последния момент. Запазила съм маса, а не обичам да ям сама. Съгласен ли си?
— Естествено — прие Мунк. — Кога и къде?
— Обичаш ли суши?
— Всъщност не, но ще направя изключение.
— Чудесно — отекна приветливият глас на Лун. — „Алекс суши“ в квартал „Хювхолмен“. След около час.
— Ще се срещнем там — обеща Мунк и затвори.
Лилиан Лун вече го чакаше на една маса до прозореца и при влизането му стана.
В първия момент той не я позна. Беше в ежедневно облекло. Нищо не скриваше главата и устата ѝ. Тъмната коса се спускаше свободно по раменете ѝ, а вместо бяла престилка носеше жълта рокля и късо сако.
— Здравей, Холгер — усмихна се тя. — Извинявай.
— Изобщо няма за какво. — Мунк си разкопча палтото.
— Просто… Нямам никакво желание да се храня сама. Струва ми се някак нередно. При теб не е ли така?
— Не бих казал — подсмихна се Холгер и седна. — Май имам прекалено малко проблеми с храната.
Засмя се. В това време към масата пристъпи почти незабележимо сервитьорка с японски вид и сложи две менюта пред тях.
— Препоръчвам ти маки — изгледа го, без да спира да се усмихва, Лун. — Не си опитвал маки, ако не си идвал в „Алекс“. Всички така твърдят, но едва когато дойдох тук за първи път, разбрах защо. Алергичен ли си към нещо?
— Моля? Не — прокашля се той и съжали, задето не бе минал през къщи.
Носеше дрехите си от вчера или май отпреди два дни. Не смееше да вдигне ръце от страх да не би миризмата от два дни работа да бъде неприятна на другите гости. Да става, каквото ще. Сега си имаше по-важни грижи.
— Ще възразиш ли, ако поръчам аз? — махна на сервитьорката Лун.
— Ни най-малко.
— Чудесно. — Усмивката не слизаше от лицето ѝ; прошепна нещо на момичето, без да гледа менюто.
— Е? — подкани я Мунк, когато останаха сами.
— Да. — Патоложката сложи салфетката на скута си. — Извинявай отново, аз… стори ми се най-добре да поговорим очи в очи.
— Вече стана въпрос, не се притеснявай. — Холгер Мунк се опита да прикрие любопитството си.
— Честно казано, пробите… — тя отпи от чашата с вода пред себе си — … оправдаха донякъде опасенията ми.
— Така ли?
— Или не, навярно „опасения“ е твърде силна дума, но…
Лун се загледа за миг през прозореца.
— Скополамин, хиосциамин и атропин — изброи бързо красивата патоложка и отново го погледна в очите.
— Аха. И какво означава това?
— Чувал ли си за веществото скополамин?
— Нищо не ми говори.
— Дъхът на Дявола.
— Дъхът на…
— Дявола — кимна тя. — Така го наричат. Скополамин. Има много загадки около него. Мнозина вярват, че всъщност е мит и никога не са го използвали.
Покашля се, преди да продължи.
— Според доклади, основно от Южна и Централна Америка, престъпниците си служат с него, за да подчинят жертвите си. Не фигурира в списъците с наркотични вещества в Норвегия, но явно е толкова силен, че действието му е незабавно. Достатъчно е леко докосване, допир до кожата, например при здрависване — оттам идва и името му.
— Дъхът на Дявола.
— Да — потвърди Лун.
— И сега говорим именно за тази субстанция?
— Да, за жалост, няма съмнение.
— Скопо…
— Скополамин. В Норвегия е възможно да се извлече от растението татул. Има го в Ботаническата градина. Ако го разпознаеш, естествено. Довежда до състояние, подобно на дълбока хипноза. Всъщност е странно, че не е масово познато, което, разбира се, не е лошо.
Тя го погледна за миг и пак му се усмихна.
— И се намира в Норвегия?
— Да, свободно достъпно е. Някои отглеждат това растение — така съм чувала.
— И според теб…
— Раничките по устата — приведе се към него патоложката. — Те ме подтикнаха да взема проби и да проуча по-подробно въпроса. Според мен е възможно да са реакция към веществото.
— Сериозно ли?
— Все пак е отрова. Смъртоносно е. Изключително опасно, ако се предозира. Жертвите са били изложени директно на въздействието му. Вероятно някой им го е впръскал в устата или нещо подобно, знам ли.
— Скополамин — учуди се Мунк. — Защо не съм чувал за него?
— Не е особено известно, както споменах. — Лун затъкна косата си зад ухото. — Очевидно предизвиква увреждане на мозъка. Научните изследвания са твърде малко, но се говори за хора, срещнали непознати на улицата и непосредствено след това изпаднали в своеобразен транс. Агресорът — не знам дали тази дума е подходяща — ги е следвал до дома им. Обирал е ценностите им. Канели са го да отвори сейфа, изпразвал е банковата сметка на жертвата. Събуждали са се няколко дни по-късно без притежанията си и без спомен какво се е случило. Разбираш ли? Били са будни и са присъствали на целия обир. Страшно зловещо.
— И си сигурна, че са приели именно това.
— Да.
— Защо?
— Заради сместа. Скополамин, хиосциамин и атропин.
