— Не знаеш, нали? — вдигна рамене мъжът с маската. — Жертваш си живота за родината и как ти се отблагодаряват? Дават ли ме по новините? С медали на гърдите? Да си ме виждал на паради? Махащи деца, знамена и духова музика? Не. Надяват се просто да се забрави. Искат да ме скрият в някое мазе.
Мъжът замижа и демонстративно се изплю на пода.
— Не, настъпи моето време.
Пъхна ръкавицата в джоба на нещо като военна униформа и показа някакъв лист.
— Виждаш ли това?
Рьонинг не виждаше какво пише там, но въпреки това кимна.
— Предай им го от мен, става ли? Нямам предвид шефовете ти, а най-високопоставените особи. Върхушката. Разбираш ли ме?
Рьонинг кимна за пореден път, усещаше как целият вчерашен ден се надига от стомаха му.
— Отлично — нахили се устата в дупката и мъжът се изправи.
Обърна се към стената и заби ножа в листа.
Ерик Рьонинг видя как дръжката на ножа трепти върху тапета. Мъжът се приближи и отвърза едната му ръка. Веднага щом ушите му регистрираха затръшването на външната врата някъде в далечината, той отлепи с треперещи пръсти лейкопласта от устата си и се надвеси над ръба над леглото.
После повърна обилно върху пода.
Габриел седеше заедно с Лудвиг и Юлва в малката стая за съвещания. Беше впечатлен колко много снимки е успял да окачи на стената възрастният следовател. Купища снимки. Всички бяха съпроводени от бележки, залепени под тях. Бяха разположени според взаимовръзката им. В това, естествено, се състоеше и проблемът, по който работеха от вчера следобед.
В логическата връзка.
Струваше им се, че нещо липсва.
— Навярно е случайно — въздъхна Юлва, сваляйки си очилата.
Потърка очи и се прозина.
— И аз не разбирам нищо — измърмори Габриел и се загледа в нашарената стена. — Засега сме сигурни само в това, нали?
Той посочи червената черта между Вивиан Берг и Раймон Трегер.
— Кои бяха хората около Курт Ванг? — попита Юлва.
— Групата му — припомни ѝ Грьонли. — Певицата Нина Вилкинс и барабанистът Данило Коста, португалец.
— Извинявай — отново разтърка очи Юлва. — От толкова време се взирам в тях. Имам чувството, че мозъкът ми се е превърнал в прашна дупка.
Никой не се беше прибирал вкъщи. Юлва бе спала на стола пред компютъра. Габриел беше подремнал на дивана в стаята за почивка. Не би го нарекъл сън. По-скоро унес, изпълнен с неспокойни мисли, снимки и несвързани събития.
Мунк влезе, чорлав, с чаша кафе, явно и той не беше спал.
— Как я карате — отпусна се той на един от дървените столове. — Открихте ли някаква логика? Връзка? Нищо ли няма?
— Още търсим — прехапа устни Грьонли. — Трудно е да се открои нещо.
— Добре. — Началникът на отдела се почеса по брадата. — Кажете ми какво имате дотук.
— Убийства, местопрестъпления, отношения с жертвите — посочи Грьонли. — Там е хронологията на събитията. На тази стена са нанесени всички електронни следи. Телефони, компютри, къде са били, ако разполагаме със съответната информация.
— Впрочем някой виждал ли е Миа? — прозина се Мунк. — Или Къри?
— Не сме ги виждали от вчера — отвърна възрастният инспектор.
— Извинявай. Продължавай — подкани го началникът, отпивайки глътка кафе.
— В мобилната мрежа или социалните медии няма активност — намеси се Юлва. — Всички вещи на Вивиан Берг намерихме в дома ѝ — за нея няма сигнал, откакто е излязла следобеда от жилището си. Телефонът на Курт Ванг се е свързал с базова станция в квартал „Грюнер Лока“ и по-късно в Стария град. Времето съвпада с периода между изчезването и намирането му.
— Изчезнал е след репетиция, нали? — Мунк потисна поредната прозявка.
Юлва кимна.
— Обаче не е използвал телефона си?
— Не и откакто последно са го видели.
— Ами Иваршен? — поинтересува се той.
— Няма го на записите от търговския център „Стуро“, поне на получените до този момент. Съобщенията в телефона му потвърждават намерението му да преспи при приятеля си, но е изчезнал някъде по пътя.
— Знаем ли къде?
Грьонли пристъпи към голяма карта до вратата.
— Последно телефонът му е засечен тук. В квартал „Грефсен“.
— Недалеч от дома му ли?
— Тук е къщата му. Тук живее приятелят му, не помня как се казва.
— Мартин — обади се Габриел.
— Значи хипотезата ни е вярна.
— Доколкото можем да проследим движението му — потвърди Лудвиг. — Очевидно се е канел да отиде на гости с преспиване. Виждаме го на мотопеда му при бензиностанция „Статойл“, но после явно са го спрели по пътя.
— Нямаме ли запис?
— Това е жилищен квартал — поклати глава Грьони. — Съмнявам се да изскочи нещо.
— Значи са отвлекли Берг от дома ѝ. Ванг — от репетиция. Иваршен са го спрели на улицата. Няма сходства. Няма връзка.
— Така е — въздъхна Лудвиг.
Всъщност отдавна бяха стигнали до това заключение, но Мунк не се предаваше. Макар Габриел да не работеше отдавна в полицията, му беше ясно защо. Случайни жертви. Кошмарът на всички следователи.
— Ами социалните мрежи? И там ли няма нищо? — Началникът на отдела отново поднесе чашата кафе към устните си.
