— В момента говори по телефона, но едва ли ще отнеме много време. Да я помоля ли да ви се обади?
— Да, ако обичате. Благодаря!
Миа пъхна телефона в джоба си и понечи да тръгне, ала ненадейно видя нещо на витрината.
Салон за татуировки. Зад мръсното стъкло — няколко реда фотографии.
Мостри. Ръка с логото на „Моторхед“ над лакътя. Гърди с огромна змия. Златно алени пламъци се катерят по строен крак.
И там.
По средата.
Възможно ли е?
Миа пристъпи към витрината с отворена уста.
Какво?
Между лопатките на гол, блед гръб се виждаше дълга черна коса. И сини очи.
Не, не е възможно…
Беше там, но дяволите.
Зад стъклото. Сред сърца, бели гълъби и горящи черепи имаше татуировка с лицето ѝ.
В далечината се чуваше шум, от джоба ѝ се долавяха вибрации.
— Милдри Лин на телефона. Търсили сте ме.
Отдавна се носеха слухове за новия свръхсекретен команден пункт. Светът се променяше. Вече не съществуваше традиционната представа за врага — Изтока срещу Запада; генерали протягат ръка към високотехнологично червено копче — упражняваше се терор със самоделни бомби с гвоздеи, отвличаха самолети, крадяха камиони. Само допреди няколко години цивилните мишени бяха нещо немислимо. Сега беше почти невъзможно да се отбраняваш. Засега Норвегия бе пощадена от подобни прояви на религиозен фундаментализъм, но след атаката срещу управляващата коалиция и най-вече след трагедията, за която Холгер Мунк дори не намираше сили да говори, даже наивните норвежки политици разбраха колко е сериозно положението. Всъщност Мунк не вярваше да са направили нещо. Стигнало се е само до приказки и планове за действие на хартия, изготвени от мудните комисии в Стуртинга. Сега обаче, когато слезе от асансьора и пристъпи с тежка крачка в супермодерната командна зала, се наложи да признае заблудата си.
Намираха се дълбоко в подземията под сградата на Министерството на отбраната на улица „Мюнгата“ 1. Мерките за сигурност бяха невиждани. Ако не гледаше толкова трезво на света и не се отнасяше със скептицизъм към силните на деня, щеше да отстъпи и да признае, че е впечатлен. Асансьори с дълги кодове. Контролни пунктове за основно претърсване. Врати с други кодове, детектори за метал, надзиравани от млади войници в униформа. Накрая стигнаха до метална врата, където им наредиха да оставят мобилните си телефони — Мунк се подразни, но нямаше друг избор, освен да се подчини. Елегантният млад мъж въведе кода на панел, който светна зелено, и най-сетне се озоваха вътре.
Около голяма овална маса седяха мъже със сериозно изражение — някои в униформа, повечето — в костюм, с вратовръзка в неутрален цвят върху бяла или светлосиня риза. Мунк бързо огледа помещението, за да види дали няма познати, но не видя такива.
— Генерал Едваршен — приближи се висок, изискан мъж със сив перчем.
Поднесе към тях голямата си длан.
— Мунк, нали? И Голи.
Мунк кимна. Анете Голи също кимна. Генералът не бе съобразил дали прокурорката не се чувства не на място, понеже бе единствена жена в залата. В тази страна жените, общо взето, заемат високи постове, но очевидно равноправието не беше стигнало до подземието на улица „Мюнгата“ 1. Той посочи събралите се около масата и се върна пред огромния екран, заемащ цялата стена зад гърба му. Щабът на въоръжените сили. Полицейската служба по сигурността. Представител от канцеларията на министър-председателя. Генерали от различни отдели на Министерството на отбраната. Мунк изведнъж се почувства мърляв. По кадифените му панталони имаше петна, а палтото му отдавна вече не беше първа младост.
— Господа — поде Едваршен, когато затъмниха голямото помещение. — Всички знаете защо сте тук. Някои от вас знаят повече от други и занапред ще остане така — цялата информация по случая се предоставя според принципа NTK. Ако има въпроси, ще отговоря накрая. Първо искам да ви запозная с хронологията на събитията от днес, както и с предприетите мерки.
Насядалите около масата леко кимнаха.
На гигантския екран се появи снимка.
— Днес, малко след единайсет часа, получихме предупреждение от този мъж — Ерик Рьонинг от „Афтенпостен“. За наш късмет журналистът има глава на раменете си и се е обърнал направо към нас, а когато го разпитахме, ни увери, че информацията не е изтекла в медията от началниците му. Изглежда поне засега имаме контрол. Излишно е да изтъквам колко е важно — както казах, всички се осведомяват според принципа NTK и ще направим всичко по силите си да не допуснем народът да научи. Каквото не знаят, не ги касае. Последното, което ни трябва сега, е паника по улиците.
— NTK ли? — прошепна Мунк, приведен към Голи.
— Need to know — подшушна му тя, без да го поглежда.
— Тази нощ един от нашите хора — имаме причина да смятаме така — е посетил Рьонинг и му е дал списък с петдесет имена.
