Последва ново изображение и известна суматоха обзе насядалите около масата, които си предаваха купчина листа. Мунк погледна с любопитство екрана, а после и списъка пред себе си. Прегледа го за познати имена, но слава богу, такива нямаше. Не видя нито Мириам Мунк, нито Марион Мунк. Навярно бе егоистично и непрофесионално, ала го направи инстинктивно.
— Както всички сте наясно, събитията от миналата седмица доказват автентичността на списъка. Приятелите ни от отдел „Убийства“ на улица „Марибуесгате“ са най-добре запознати с тях, затова и, естествено, са тук, в случай че някой от вас се чуди защо присъстват представители на полицията в Осло.
Присъстващите отправиха поглед към двамата. В отговор Мунк кимна вежливо.
— Бихте ли запознали накратко тези, които не са в курса, с всички подробности около убийствата? — обърна се към тях Едваршен.
— Да — прокашля се началникът на отдел „Убийства“.
За миг се поколеба дали да не се изправи, но остана седнал — генералът изглеждаше доста нетърпелив.
— Имаме три жертви — поде той. — Вивиан Берг. Намерена е в езеро на няколко часа път оттук.
— Имало е и число, нали?
— Точно така. Цифрата „четири“ е издраскана на…
— Както виждате — прекъсна го Едваршен, — Берг е номер четири в списъка.
— Ъъъ, да — продължи Мунк. — Втората жертва е някой си Курт Ванг.
— Номер седем — кимна генералът. — А последният убит?
— Рюбен Иваршен, на четиринайсет. Открили са го в багажник пред лагера „Скар Лайр“.
— Под номер?
— Тринайсет.
— И това съвпада със списъка, който е получил Рьонинг. — Едваршен посочи екрана. — Намерихте ли връзка между жертвите?
— Не — обади се Анете Голи. — Това ни озадачи най-много. Произволният подбор. Докато не научихме за… — тя посочи листа пред себе си.
— Петдесет имена — продължи решително генералът. — Случайно избрани цивилни, норвежки граждани. Трима от тях вече са ликвидирани. Нямаме основание да смятаме заплахата за недействителна и по заповед на министър-председателя предприехме действия.
Генералът отпи от чашата с вода пред него и продължи.
— Според Рьонинг извършителят е бил облечен донякъде като военен, споменал е Лашкар Гах в Афганистан и мотивът ми се струва ясен. Най-вероятно става въпрос за акт на отмъщение. След малко ще се върна на причината, но с радост ви съобщаваме, че вече имаме заподозрян.
Заподозрян?
Толкова бързо?
Мунк се извърна към Голи, а тя повдигна вежди. Не ги харесваше — признаваше си го, но им сваляше шапка. Бяха минали само няколко часа, откакто Рьонинг се бе събудил в дома си.
— Още веднъж ви припомням: става въпрос за изключително поверителна информация. Всичко това е строго секретно, най-висока степен, изключено е да стане обществено достояние. При никакви обстоятелства, повтарям,
Едваршен не погледна към тях, но беше ясно кой е адресатът на думите му.
— Имаме ли действащи военни сили в Афганистан? Официално — не. Хората ни вземат участие само в отбранителни операции, одобрени от ООН. А неофициално? Да, разбира се. Няма да стоим безучастни, когато съюзниците ни са във война. Още веднъж ви предупреждавам — това, което ще чуете, не бива да излиза извън залата. Ясно ли е?
Този път генералът вдигна очи, сякаш да се убеди, че са разбрали колко е сериозен. Голи кимна, а след него и Мунк — неохотно.
— Добре — изръмжа той, а на екрана се появи следващата снимка.
Примижаващ срещу фотографа млад мъж в униформа. Въоръжен до зъби. Зад него — пустинен пейзаж.
— Според нас това е нашият човек — поясни Едваршен.
Още една снимка. Същият войник, този път стара портретна фотография.
— Казва се Иван Хоровиц. — Генералът се загледа в екрана. — Роден е през 1988 г. в Гьовик. Започнал е кариерата си на военен в батальона „Телемарк“, а по-късно са го взели в „Алфа“. За непосветените ще го обясня съвършено просто. Американците имат „Зелени барети“, руснаците имат „Спецназ“, а ние имаме „Алфа“.
Не успя да прикрие гордостта в гласа си, когато смени изображението на екрана.
— Северен Афганистан. Американците проведоха мащабна операция, известна като Operation Endurance и ние участвахме с малка група от шестима войници, всички от „Алфа“. Единият е нашият заподозрян Иван Хоровиц. Няма да навлизам в подробностите — както неведнъж споменах, се придържаме към принципа NTK — но има голяма вероятност случилото се там да е в основата на това, пред което сме изправени днес. Мъст, омраза към Норвегия, наречете го, както искате, а сега ще разберете защо сме убедени, че това е нашият човек.
Едваршен отпи от водата.
Нов кадър от пустинята. Изгорели планински върхове.
