И после, без да чака отговор, лейди Гленкора си тръгна, оставяйки Алис дълбоко смутена и объркана. Тя не можеше да повярва, че бе видяла и чула толкова много неща, откакто бе напуснала къщата на улица „Кралица Ан“ тази сутрин.
Господин Палисър бе един от онези политици, от които Англия имаше по-голяма причина да се гордее, отколкото от всеки друг ресурс и който, заедно със съмишлениците си, й даваше тази изящна комбинация от прогресивност и консерватизъм, която бе най-голямата й сила и най-добрата й надежда за бъдещето. Той можеше да си позволи да се научи да бъде държавник и притежаваше усърдието, необходимо за това обучение. Бе роден в аристократичен род и бе наследник на най-висшата титла и едно от най-големите състояния в страната. Вече бе богат и бе заобиколен от изкушенията на лукса и удоволствието, но въпреки това се посвещаваше на работата с неуморната енергия на беден адвокат, издържащ бедна съпруга и правеше това с напълно несебичния мотив да служи на своята родина. Не беше гениален мъж и много добре осъзнаваше този факт. Вече бе придобил известно влияние в Камарата, но го възприемаха като трудолюбив и безкрайно сериозен мъж, който умее да си служи с фактите и който, въпреки че е скучен, заслужава доверие. И той наистина бе скучен. Гордееше се с това, че е скучен и че продължава да се издига въпреки този факт. Никога не си позволяваше да включва шеги в речите си, нито пък красиви завъртени фрази. Изразяваше се много внимателно, като постоянно се стремеше да усъвършенства изказа си, за да може да бъде пределно ясен и точен, без излишни повторения и без да се отклонява от основната си тема. Беше се научил да вярва, че ораторството е грях срещу прямотата в политиката и винаги се ръководеше от този свой принцип. Служеше си с думи с единствената цел да преподава неща, което знае, на хора, които не го знаят и искаше да бъде уважаван за това знание. Но нямаше никакво желание да бъде уважаван за начина, по който предаваше това знание.
Господин Палисър беше висок, слаб и трудолюбив мъж, разполагащ с много положителни качества, които, сами по себе си, не биха му позволили да служи на никоя политическа партия, но който разполагаше с достатъчно знания, почтеност и усърдие, за да бъде изключително полезен на всяка партия. Доверието, което подобни мъже вдъхват, ги прави толкова полезни — доверие не само в труда им, защото всеки мъж, издигнал се от масите, може да бъде трудолюбив, и не само в почтеността и патриотизма им. Доверието в техния труд, тяхната почтеност и техния патриотизъм произлиза от личния залог, който имат в добруването на страната — залог, който им придава тежест и без който никой английски политик не може.
Господин Палисър бе скучен държавник и още по-скучен в личния си живот и можем да си представим, че всяка жена, станала негова съпруга, би се затруднила с това да намери щастие в неговите обятия. Бракът им бе напълно успешен, поне от финансова гледна точка, и бе още по-успешен, ако се вземе предвид факта, че при лейди Гленкора бе имало опасност от корабокрушение, а и от другата страна бе имало опасения от злополука. Що се отнася до нея, вече бе описано колко близо бе стигнала до това да се хвърли в ръцете на млад мъж, когото никой баща или опекун не би счел за подходящ съпруг, за което и да е било младо момиче — мъж, който досега не бе демонстрирал никакви положителни качества, а се бе доказал като прахосник и безпринципен разгулник. Но уви, тя се бе влюбила в него! Може би любовта и богатството й щяха да го накарат да се поправи. Но кой би изложил момиче като нея, с такова огромно наследство, на такъв голям риск? Слава Богу, това ужасно стечение на обстоятелствата бе предотвратено и нейните доброжелатели бяха успели да я омъжат за един стабилен млад мъж с бъдеще, което бе дори по-светло от нейното, и с обществено положение, което нямаше равно в кралството.
Лекото подхлъзване от негова страна (мимолетно увлечение по омъжена дама, която бе проявила мъдрост и не бе приела тържествените му обещания, дадени по начин, който не бе особено прочувствен) бе обезпокоило чичо му и впоследствие бе направило новината за изключително разумния му брак за лейди Гленкора още по-приятна. Ето как всичко се бе наредило за тази двойка и всички около тях бяха щастливи и доволни да ги видят заедно, като повечето още не бяха спрели да изразяват задоволството си от този съвършен съюз.
