Лейди Мидлотиан продължи да настоява, че Алис бе постъпила грубо и несправедливо и се разгорещи до такава степен, че изплаши своята домакиня. Графинята бе от хората, които, преди почти две години, бяха накрали лейди Гленкора да се подчини на волята им. Тя сякаш напълно бе забравила за това, но лейди Гленкора помнеше всичко до най-малката подробност.
— Няма да се откажа — заяви лейди Мидлотиан. — Никак не одобрявам баща й, който успя да се обвърже с нашето семейство по един напълно позорен начин, без да бъде канен. Не мисля, че съм разговаряла с него оттогава, но сега ще поискам да ме приеме и ще му кажа какво мисля по въпроса.
Алис не отстъпи и успя да избегне всички по-нататъшни разговори с лейди Мидлотиан. Остана непоклатима дори след като лейди Гленкора й предаде съобщение от графинята, в което старицата я умоляваше да размисли.
— Довиждане, мила моя — рече й лейди Мидлотиан, когато стана време да си ходи. — Все още се надявам, че нещата ще се наредят и ако това се случи, ще откриете, че мога да забравям и да прощавам.
— Ако упоритостта винаги води до успех — каза лейди Гленкора на Алис, — тя няма как да не успее.
— Но няма да успее — отвърна Алис.
Лейди Мидлотиан замина за Лондон в сряда сутринта и Алис щеше да я последва в четвъртък. Вече бе декември и времето бе ясно и мразовито, но нощем изгряваше ярка луна. Тази нощ щеше да има пълнолуние и лейди Гленкора обяви, че двете с Алис задължително трябва да се разходят из руините на манастира. Това не беше тайна среща, тъй като я бяха обсъдили на всеослушание и неколцина от гостите се бяха опитали да ги разубедят. Господин Палисър бе отбелязал, че нощният въздух ще бъде много студен, а господин Бот бе откроил редица вредни последствия за здравето им. Ако само съпругът й бе изразил своето неодобрение, лейди Гленкора може би щеше да се предаде, но думите на господин Бот още повече засилиха решимостта й.
— Няма да се уплашим — рече тя.
— Хората обикновено не излизат на нощни разходки през декември — отбеляза господин Палисър.
— Точно затова искаме да го направим — отвърна неговата съпруга. — Но ще се облечем топло, така че не се притеснявайте за нас. Джефри, от теб очаквам да стоиш на стража пред старата порта, за да ни закриляш от зли духове.
Джефри Палисър се съгласи с мисълта, че може да му позволят да изпуши една пура.
Не бяха останали много гости в Мачинг Праяри. Всъщност, без да броим представителите на рода Палисър, гостите в къщата бяха всичко на всичко трима: госпожица Вавасор, господин Бот и една старица, която бе познавала майката на господин Палисър. Минаваше десет вечерта, когато лейди Гленкора обяви, че е дошло време за тяхната разходка. Покани двете госпожици Палисър да се присъединят към тях, но те отказаха, позовавайки се на страха си от нощния въздух и демонстрирайки, че смятат идеята за изключително неразумна. Господин Бот изрази желание да ги придружи, но лейди Гленкора безцеремонно отклони това предложение.
— Не, благодаря, господин Бот. Вие бяхте един от онези, които тази сутрин ми изнесоха цяла лекция за вредните последици от тази разходка, така че няма да ви позволя да се присъедините към нея и да й се насладите.
— Скъпа моя лейди Гленкора, ако бях на ваше място, не бих излязла навън — рече старицата, оглеждайки се за господин Палисър.
— Скъпа моя госпожо Маршъм, ако бяхте на мое място, несъмнено щяхте да го направите — отвърна лейди Гленкора и също погледна към съпруга си.
— Мисля, че идеята е глупава — каза строго той.
— Ако ни забраниш, разбира се, че няма да излезем — каза лейди Гленкора.
— Да ви забраня? Не, няма да ви забранявам.
— Хайде тогава! — възкликна лейди Гленкора.
Двете с Алис вече се бяха обвили в дълги пелерини и дебели шалове и сега Алис я последва навън. В билярдната зала имаше врата, която извеждаше на голямата тераса, минаваща пред къщата. Именно там завариха Джефри Палисър, въоръжен със своята пура. Истината бе, че на Алис не й се излизаше, но в същото време тя чувстваше, че не може да предаде лейди Гленкора по този начин. Двамата с господин Палисър не бяха станали близки приятели, но той й имаше доверие и сякаш я насърчаваше да прекарва повече време с жена му. Алис искаше да оправдае това предполагаемо доверие и бе почти сигурна, че господин Палисър очакваше от нея да го направи точно сега. Тя бе разменила няколко думи с братовчедка си горе, посочвайки, че съпругът й е против тази идея.
— Тогава да се обяви против нея — отвърна лейди Гленкора — и веднага ще се откажа. Но няма да позволя нито на господин Бот, нито на старата госпожа Маршъм да ме разубеждават чрез четене на лекции втора ръка. Разбирам тези хора, скъпа моя. И ако ме предадеш, Алис, никога няма да ти простя — добави тя.
