Бе намислил план, който не бе споделил с господин Вавасор. Съмняваше се, че ще успее да го осъществи, но бе решен да опита, ако това изобщо бе възможно. Щеше да пробва да подкупи Джордж Вавасор. Живееше разумно и разполагаше с достатъчно пари за подобно начинание. Ако Вавасор бе такъв, какъвто го описваха хората, които го познаваха, подобна сделка бе напълно възможна. Но преди да осъществи плана си, трябваше да бъде сигурен, че няма да направи живота на Алис още по-нещастен с някое необмислено действие. Беше му трудно дори да допусне, че тя наистина обичаше братовчед си. Познаваше Алис и това му се струваше невъзможно. Но ако бе така, нямаше право да се меси. Смяташе, че ако говори с нея, ще разбере истината и затова я помоли да го приеме на улица „Кралица Ан“.
„Разбира се, че ще го приема, ако дойде, каза си Алис, когато получи бележката му. Но не може да промени нищо. Каквото и да ми каже, няма да е и наполовина толкова укорително, колкото нещата, които самата аз си казвам всеки ден.“
Но когато часът дойде и на вратата се почука, сърцето й я предаде и тя почувства, че наказанието, което й предстоеше, щеше да бъде истинско изпитание за нея.
Той бавно изкачи стълбите (толкова бавно!), след което сам отвори вратата на стаята. Влезе и я затвори без дори да погледне към нея. Не съм сигурен как да го обясня, но именно начинът, по който се владееше в момента, бе нещото, което бе накарало Алис да се страхува от него и да повярва, че не си подхождат. Докато го чакаше да прекоси стаята, Алис стоеше облегната с ръце на масата, забила поглед в бялата покривка.
— Алис — рече той и бавно се приближи.
Цялото й тяло потрепери, когато чу сладкия му глас. Няма ли да е по-добре веднага да разкрия мислите, минаващи през главата й? Ох, само ако можеше отново да бъде негова! Каква лудост я бе накарала да се откаже от него! Старата любов изпълни сърцето й. Всъщност тя никога не го бе напускала. Онова, което се бе върнало, бе вярата й в неговата любов — вяра, която й казваше, че тази любов можеше да я направи щастлива. Но каква бе ползата от тази вяра сега? Дори той да го искаше, тя не можеше отново да промени решението си.
— Алис — каза той.
Тя бавно вдигна очи и той също толкова бавно я помоли за ръката й.
— Можеш да ми я дадеш като на стар приятел.
Тя пъхна ръката си в неговата, но веднага я дръпна, защото не си вярваше да я остави там.
— Алис — продължи той, — не очаквам да ми кажеш много, но имам два въпроса към теб и се надявам, че ще ми отговориш. Насрочихте ли дата за сватбата?
— Не — отвърна тя.
— Кога смятате да се ожените? След месец?
— О, не, няма да е тази година — отвърна бързо Алис.
Той веднага позна по гласа й, че тя вече се страхуваше от този нов годеж. Дори да бе изпитвал някакъв гняв към нея, той мигновено се изпари. Собственото й неблагоразумие бе станало причина за тази катастрофа в живота й, както и собственото й невежество — самата тя бе признала това. Но той все още вярваше, че бе достойна за любовта му.
— И сега още един въпрос, Алис, но ако не ми отговориш, няма да го задавам отново. Можеш ли да ми кажеш защо прие предложението на братовчед си?
— Защото… — отвърна бързо тя и го изгледа така, сякаш за миг бе възвърнала старата си увереност. — Но ти никога няма да ме разбереш — продължи след малко, — и не виждам причина да се надявам, че мнението ти за мен може да се подобри.
Грей веднага разбра, че Алис не обичаше мъжа, чието предложение за брак бе приела. Той дори не подозираше колко силна, искрена и непроменена беше нейната любов към него. Всъщност в момента изобщо не мислеше за себе си. Искаше да разбере дали тя щеше да страда, ако някак си успееше да развали годежа й. Когато я бе попитал дали смяташе да се омъжи веднага, тя бе потреперила от ужас. Когато я бе попитал защо е приела предложението на братовчед си, тя се бе поколебала и бе намекнала за извинение, което той нямаше да разбере. Ако наистина обичаше Джордж Вавасор, той щеше да разбере.
— Алис — каза той, продължавайки да говори много бавно, — не се е случило нищо, което безвъзвратно да ни раздели. Аз съм упорит мъж и още не съм се отказал от всякаква надежда. Една година е много време. Както самата ти каза, аз не те разбирам напълно. Но все още чувствам, че имам правото да ти кажа, че те обичам повече от всякога и ако нещата се променят за теб, не мога да ти опиша с каква радост и охота ще те приема обратно в обятията си. Спечели сърцето ми от мига, в който те зърнах и то продължава да бъде твое.
Той отново докосна ръката й и си тръгна преди тя да може да му отговори.
