Господин Грей изчете писмото два пъти, като остави другите, които бе получил, недокоснати на масата за закуска. Всяка дума, която прочиташе, му причиняваше агония. До този момент бе хранил надежди. Фактът, че Алис бе започнала да се съмнява в правотата на решението си да приеме предложението му и дори се бе опитала да избяга от него, го бе притеснил, но си бе казал, че това е просто един необоснован страх, който с времето щеше да избледнее. Фантазия, която щеше да бъде излекувана. И бе решил да се посвети на това да намери лек. Но бе имало едно нещо, което го бе изпълвало със страх. Беше се убедил, че това нещо няма как да се случи, но то се бе случило.
Никога не бе харесвал Джордж Вавасор и винаги се бе страхувал от него. Този страх не бе свързан с нещо, което Вавасор можеше да му причини, защото двамата почти не се познаваха. Но той се страхуваше от влиянието му над Алис. Страхуваше се и от влиянието на сестра му Кейт. Разбира се, той не би могъл да каже на Алис да не слуша братовчедите си. Това би било невъзможно за него. Не беше в характера му да подценява хората, които обичаше. Дали помните тона на неговия отговор на писмото, в което Алис го бе информирала, че ще замине за Швейцария в компанията на братовчед си Джордж? Бе написал нещо, с чувство за хумор, което Алис после бе прочела на двамата си приятели със задоволство. Не го бе написал, защото харесваше мъжа. Всъщност изобщо не го харесваше. Но не можеше да покаже, че не вярва в благоразумието на жената, която обичаше и за която възнамеряваше да се ожени.
Вече споменах, че писмото на Алис му причини истинска агония. Докато седеше и се взираше в листа пред себе си, той изпитваше повече болка, отколкото бе изпитвал някога през живота си. Но нищо в изражението му не издаваше този факт. Сюърд бе получил дълъг ферман, несъмнено свързан с преподавателската му дейност, и го четеше с кротко задоволство. Дори не му мина през ума да вдигне поглед към Грей, но ако го бе направил, съмнявам се, че нещо щеше да привлече вниманието му.
Въпреки че бе дълбоко наранен, Грей не си позволи да изпадне в отчаяние. Да, сега имаше по-малко надежда отпреди, но може би все още имаше надежда — ако не за него, то поне за нея. Той знаеше, че Джордж Вавасор беше дързък и безразсъден мъж, който вечно се нуждаеше от пари. Този брак щеше да разори Алис Вавасор. Каквото и да бе неговото бъдеще, трябваше да се опита да спаси нейното. Братовчед й несъмнено искаше парите й. А може би щеше да се задоволи единствено с парите й и да я остави на мира?
— Сюърд — каза той най-накрая, обръщайки се към своя приятел, който още не бе стигнал до края на писмото си.
— Някакъв проблем ли има? — попита Сюърд.
— Ами… да, може да се каже. Опасявам се, че се налага да те оставя сам и да замина за Лондон.
— Надявам се, че никой не се е разболял?
— Не, никой не се е разболял. Но трябва да замина за Лондон. Госпожа Бол ще се погрижи за теб. Надявам се, че не ми се сърдиш.
Сюърд го увери, че не му се сърди и че е отлично запознат с възможностите и добрите намерения на камериерката му, след което добави, че е съвсем близо до колежа си и разбира се, че ще се върне там. Той много искаше да попита Грей за целта на това внезапно пътуване и дали то бе свързано с неприятностите около годежа, но знаеше, че приятелят му не обича подобни въпроси, така че си замълча.
— Защо не останеш тук? — попита Грей след кратка пауза. — Иска ми се да го направиш, приятелю. Наистина ми се иска.
Имаше нещо умолително в тона му, което веднага направи впечатление на Сюърд.
— Ако мога да ти бъда полезен по някакъв начин, разбира се, че ще остана.
Известно време Грей мълчеше, след което отвърна:
— Иска ми се да го направиш. Наистина.
— Тогава ще остана.
Последва нова дълга пауза.
— Получих писмо от… госпожица Вавасор — рече след малко Грей.
— Новините добри ли са?
— Не, не са. Поне за мен. Не съм сигурен, че мога да ти кажа. Бих ти казал всичко, ако имах време, защото трябва да знаеш цялата история, за да не останеш с грешно впечатление. Има неща, които един мъж не може да каже на никого.
— Наистина има — отвърна Сюърд.
— Много ми се иска да знаеше всичко така, както го знам аз, но това е невъзможно. Има неща, които се случват за един ден, но не могат да бъдат обяснени за цял живот.
Последва нова пауза.
— Тази сутрин получих лоши новини и трябва незабавно да замина за Лондон. Ще ме закараш ли до гарата в Ели, за да мога да пристигна преди дванайсет? Може да се върна още утре и със сигурност ще го направя, преди да е изтекла една седмица. Но мисълта, че ще те заваря тук, ще ми носи утеха.
Сюърд се съгласи с този план и тръгнаха в единайсет. Изминаха първите няколко километра в мълчание.
— Сюърд — каза Грей най-накрая, — ако не успея да постигна онова, което съм намислил, най-вероятно никога повече няма да ме чуеш да споменавам името Алис Вавасор. Но трябва да знаеш, че в нито един момент не съм променял мнението си за нея и не бива да възприемаш мълчанието ми като такава промяна. Разбираш ли ме?
— Мисля, че да.
