— За мен тя е най-прекрасното създание на този свят. Възможно е след този ден съдбите ни окончателно да се разделят, но това не означава, че мнението ми за нея ще се промени. Искам ти, като мой близък приятел, да знаеш колко високо я ценя, дори и да не споменавам името й.
Сюърд го увери, че ще запомни това и завършиха пътуването си в мълчание.
Грей изпрати телеграма на Джон Вавасор от гарата в Ели, за да го уведоми, че този следобед ще се отбие в офиса му на Чансъри Лейн. Вероятността господин Вавасор да бъде в офиса си не бе особено голяма, но в този случай бе там, когато получи телеграмата и остана чак до четири и половина, което бе много необичаен час за него, за да приеме господин Грей.
— Тя писа ли ти? — попита Вавасор, веднага щом Грей влезе в неприветливата стаичка, която всъщност не се намираше на Чансъри Лейн, а близо до тази улица.
— Да — отвърна Грей. — Писа ми.
— И ти е казала за братовчед си Джордж. Опитах се да я убедя да не ти пише, но е много вироглава.
— Защо си опитал да я спреш? Колкото по-скоро ми каже, толкова по-добре.
— Надявах се, че може да се разколебае. Не знам какво мислиш по въпроса, Грей, но това е най-голямото нещастие, което някога ме е сполетявало. А съм преживявал големи нещастия — добави той, мислейки за онзи период от живота си, когато се бе срамувал от работата си.
— Защо си мислил, че може да се разколебае? — попита Грей.
— Не знам. Цялото нещо ми се стори толкова абсурдно и може би се надявах, че тя ще осъзнае това. Не съм сигурен дали знаеш нещо за моя племенник Джордж.
— Много малко — отвърна Грей.
— Според мен той е един безразсъден авантюрист, който няма нито пари, нито принципи. Едва ли някога ще срещнеш по-неподходящ съпруг. Дори бих казал, че едва ли някога ще срещнеш по-ужасен човек. Интересува се единствено от парите й и ще я разори. Освен това ще се отнася ужасно с нея. Но какво мога да направя?
— Можеш да предотвратиш брака.
— Но как, човече, как? Да го предотвратя? Лесно ти е да го кажеш. Точно това искам да направя. Но кой съм аз, за да го предотвратя? Тя сама определя съдбата си. Още утре може да му даде всичките си пари. Как мога да я спра?
— Остави я да му даде всичките си пари още утре — каза Грей.
— И какво ще прави след това? — попита Вавасор.
— След това… след това… може да дойде при мен — отвърна Грей и докато говореше, в очите му се появиха сълзи и гласът му потрепери.
Дори циничното, студено и неотзивчиво сърце на Джон Вавасор бе стоплено от тези думи и от начина, по който бяха изречени.
— Бог да те благослови! Бог да те благослови, приятелю! Толкова ми се иска тази злощастна афера да завърши именно по този начин. Както за нейно, така и за твое добро.
— И защо да не завърши? Казваш, че просто иска парите й. Щом ги иска, нека му ги дадем!
— Но Грей, ти не познаваш Алис. Не разбираш дъщеря ми. Ако загуби богатството си, нищо не би могло да я убеди да ти стане жена.
— Ще мислим за това, когато му дойде времето — отвърна Джон Грей. — Първо трябва да я спасим от мъжа, който, както казваш, е на ръба на разорението и ще я направи нещастна. Дойдох тук днес не защото я искам за своя жена, а защото не искам да стане жена на Джордж Вавасор. Ако бях на твое място, щях да го оставя да изхарчи парите й.
— Ако беше на мое място, щеше да бъдеш безсилен да промениш решението й, точно като мен. Знам, че ще му даде парите си, защото ми каза, че ще го направи, но не е по силите ми да я накарам да го направи, нито да я накарам да не го прави. Такава е позицията ми. Но няма смисъл да разсъждаваше върху това сега.
Джон Грей определено нямаше намерение да го прави. Той много добре знаеше, че Алис бе независима жена, която ревностно брани своята независимост. Не бе очаквал, че баща й ще може да предотврати брака й за Джордж Вавасор, но се бе надявал, че двамата споделят едно мнение по въпроса и надеждата му се бе оправдала. Когато напусна кабинета на господин Вавасор, Грей не знаеше нищо за отсрочката от дванайсет месеца, за която Алис бе настояла. Съмняваше се, че тя ще може да се омъжи за братовчед си веднага, толкова скоро след раздялата си с него. Но не беше напълно сигурен и реши, че иска да чуе това от собствените й устни, ако приемеше да го види, разбира се. Изпрати й писмо, в което посочваше датата и часа на посещението си, и тъй като не получи отрицателен отговор, пристигна на улица „Кралица Ан“ в уречения час.
