Виждаше лицето на братовчед си Джордж, когато бе изхвърчал от стаята й, и си спомняше изражението на господин Грей, когато за последно бе държал ръката й в Челтнъм: спокойното достойнство на красотата му, останала ненакърнена от обидата, която му бе нанесла. Отново и отново си казваше, че когато вратите на Рая се бяха отворили за нея, тя бе предпочела да се спусне в Ада. И това бе нещото, което я измъчваше най-много — фактът, че бе направила това прозрение сега, когато бе твърде късно.
Но Алис трябваше да напише това писмо и на втория ден си каза, че няма да стане от стола, докато не го направи. Задачата бе изпълнена и писмото бе изпратено. Сега ще помоля читателя да дойде с мен в Недъркоутс, за да присъства на неговото отваряне.
Джон Грей закусваше в кабинета си, а срещу него седеше най-близкият му приятел с тримесечник65 в ръка. Франк Сюърд работеше за колежа, на който и двамата бяха членове. Освен това бе духовник и преподавател в Кеймбридж. Прекарваше повечето си свободно време в Недъркоутс и бе единственият човек, на когото Грей бе казал за любовното си разочарование. Но не му бе казал всичко. Първо бе информирал своя приятел, че се е сгодил за Алис. И тъй като не считаше това за тайна (дори бе заявил, че мрази, подобни тайни), бе споменал годежа в учителската стая на колежа и всички в Кеймбридж знаеха, че господин Грей скоро ще се жени. След това бе казал на господин Сюърд, че нещата между него и Алис се бяха усложнили и бе напълно възможно бракът да не бъде сключен. Не бе навлязъл в подробности, но бе признал, че това развитие бе тежък удар за него. Двамата със Сюърд бяха близки по онзи специален начин, който може да съществува само между хора, които са се сприятелили като млади, но господин Грей не можеше да излее душата си дори пред него. Можеше да го направи само пред един приятел — пред жената, която искаше за съпруга. Бе му липсвал подобен приятел и бе направил опит да си го осигури.
— Още не говори за това — рече той на Сюърд. — Когато въпросът бъде решен, малкото хора, които ме познават, ще бъдат уведомени. Но все още не е напълно сигурно и докато имам съмнения, предпочитам да не обсъждам темата.
Не бе казал нищо повече по въпроса и не бе обвинил Алис в нищо, но Сюърд бе предположил, че жената бе зарязала неговия приятел и бе заключил, че тя е коравосърдечна и вероломна. Освен това знаеше, че господин Грей никога нямаше да си потърси друг човек, с когото да сподели живота си.
Тази сутрин и двамата имаха поща и вниманието на Сюърд бе заето с писмата, които бе получил. Веднага след като докосна своите, Грей осъзна, че едно от тях бе от Алис и веднага го отвори. Направи го спокойно, но без престореното равнодушие, с което Джордж Вавасор бе отворил писмото й от Уестморланд.
„Трябва веднага да ти кажа, започваше Алис без каквито и да било предисловия (Ох, какви трудности бе изпитала да завърши това изречение!), че братовчед ми Джордж Вавасор повтори своето предложение за брак и аз го приех. Казвам ти това, с цел да ти спестя пътуването, което се зарече да направиш последния път, когато се видяхме в Челтнъм. Не смятам да описвам обстоятелствата, довели до този годеж, защото нямам право да предполагам, че би искал да ги знаеш. И едва ли имам право да те помоля да ми повярваш, че въпреки всичко, което сторих, аз винаги се опитвах да бъда искрена и почтена. Много добре знам, че освен това бях невежа, глупава и още много други неща. Иначе нямаше да поглеждам назад към последните няколко години от живота си и да изпитвам такъв срам. Мога само да ти се извиня за обидата, която ти нанесох, но не бих посмяла да те помоля да ми простиш.
Беше се измъчила при писането на това писмо и бе унищожила десетки неуспешни опита да го завърши. И го бе изпратила, без да изчете последните няколко реда. „Ще научи за годежа и само това има значение, каза си тя.“
