— Да — отвърна Вавасор с неохота.
— Много, предполагам?
— Не.
— Но сте слушали дебати от балкона. Сега ще ги чуете от пейките и ще откриете колко е различно. Човек, който никога не е бил член на парламента, няма как да знае какво е. Всъщност такъв човек не би могъл да вникне в същността на политическото устройство на страната. Още като съвсем млад реших, че това е моето призвание, и въпреки че работата е трудна, а заплащането нищожно, смятам да се занимавам с това до сетния си час. Как сте, Томпсън? Познавате ли Вавасор? Току-що се върна от район Челси. Тази вечер няма да пристъпваме към гласуване, нали? Вижте! Фарингкорт излиза. Едва ли в Камарата има мъж, в чието мнение да се вслушват повече хора, но ще ви поиска половин крона назаем. Как сте, милорд? Надявам се, че имам удоволствието да ви заваря в добро здраве?
Бот се поклони ниско на един лорд, който бързаше да прекоси фоайето, въпреки че влачеше краката си.
— Познавате го, разбира се.
Но Вавасор не познаваше въпросния лорд и се видя принуден да го признае.
— Мислех, че сте запознат с тези неща — отбеляза сухо Бот.
— Ако имате предвид дали знам наизуст книгата с имената и родословието на перовете, не, не съм запознат — отвърна Вавасор с кисела гримаса.
— Но трябваше да познавате него. Това бе виконт Мидълсекс. Тази вечер има нещо за ирландската църква. Баща му минава деветдесетте, а той шейсетте. Сега ще влезем, но преди това ще ви дам един съвет, приятелю. Тази сесия не взимайте думата. Още ви е рано и няма да се справите, защото не сте запознат с формалностите в Камарата. А формалностите са всичко. Кълна се, че е така. Това е господин Вавасор, новият представител на район Челси.
По този начин представиха нашия приятел на портиера, който се усмихна топло и сякаш му намигна. После Джордж Вавасор влезе в самата Камара, под крилото на господин Бот.
Когато пристъпи към бюрото на главния секретар, за да положи клетвата си, Вавасор почти се смути от пълната липса на внимание. Не че бе очаквал да предизвика сензация (всъщност изобщо не бе мислил по този въпрос), но нещото, което правеше, означаваше толкова много за него, че пълното безразличие на останалите членове го изненада. След като се върна на мястото си, неколцина мъже се приближиха, за да стиснат ръката му, но му се стори, че го направиха само защото минаваха наблизо. Не искаше да сяда до господин Бот, но се оказа неспособен да предотврати това стечение на обстоятелствата. Мъжът се бе залепил за него и му даваше инструкции, които Вавасор спазваше, тъй като не знаеше какво друго да направи. Озова се непосредствено зад господин Палисър, като господин Бот седна от лявата му страна и веднага започна да шепне в ухото на изгряващата звезда.
В момента течеше дебат, но веднага след като започна да му обръща внимание, Вавасор реши, че бе прекалено скучен. Все пак канцлерът на хазната бе на крака и господин Палисър го гледаше така, както гладна котка гледа мишка. Финансистът бълваше числа, както подобава на един истински канцлер на хазната, а през това време господин Бот шепнеше алтернативни изчисления в ухото на своя шеф, повечето от които недвусмислено показваха, че министърът греши. На Вавасор му се стори, съдейки по изражението на господин Палисър, че последният получаваше повече помощ, отколкото можеше да понесе. Той слушаше, без да дава знак, че е чул, и от време на време поклащаше нетърпеливо глава. Но господин Бот не можеше да бъде разколебан от подобни дреболии. Колкото по-нетърпелив ставаше неговият слушател, толкова по-усърден ставаше той и когато след малко Палисър се измести малко вляво, господин Бот смело го последва.
Нямаше общи дебати по темата, която министърът бе засегнал, и след като той седна, господин Палисър не се изправи, въпреки че господин Бот го посъветва да го направи. Изглежда, въпросът бе изчерпан за тази вечер и бе дошъл моментът лорд Мидълсекс да вземе думата. Благородникът се изправи, държейки купчина книжа, и започна да говори за църковната реформа с неочакван плам, но за съжаление, още преди да бе набрал инерция, членовете на Камарата се бяха насочили към изхода като стадо овце. Господин Палисър стана и тръгна, незабавно последван от господин Бот, който успя да го улови за ръката във фоайето. Ако господин Палисър не беше такъв спокоен и пресметлив мъж, който напълно контролира мислите и чувствата си, той вече щеше да е намразил господин Бот.
Членовете се разотиваха, но лордът продължаваше да говори, като се стараеше да поддържа страстта в думите си, сякаш масовото преселение не се случваше пред очите му. Той нямаше откъде да почерпи утеха. Бе наясно, че вестниците щяха да споменат не повече от едно на всеки двайсет изречения, които изричаше. Знаеше, че никой не би го изслушал доброволно. Бе се трудил неуморно в продължение на месеци, за да проучи фактите, и започваше да осъзнава, че всичко е било напразно.
