Той не каза на Кейт. Защо да го прави? В момента нямаше време да пише писма на сестра си, въпреки че тя му изпрати две, отново предлагайки да финансира кампанията му със собствените си скромни средства. Не можеше да отговори на тези предложения, без да разкрие, че бе получил пари от друг източник, така че просто не й отговори.
Междувременно предизборната кампания беше в разгара си. Господин Травърс, другият кандидат на либералната партия, харчеше парите си без задръжки (или харчеше нечии пари). Когато господин Скръби спомена тази възможност, Джордж Вавасор прокле късмета си, защото така и не бе успял да си намери спонсор.
— Неслучайно наричат мъж, избран по този начин, получлен — утеши го господин Скръби, — защото не може да прави каквото смята за редно с гласа си. Не е независим. Такива депутати не правят нищо полезно за никого. Хората казват, че нещо е твое, само ако платиш за него със собствените си пари, господин Вавасор.
Господин Граймс работеше за другия кандидат с упорство, граничещо с всеотдайност, и бе разкрил всичко, което знаеше за кампанията на Джордж Вавасор, а може би и малко повече. Трудеше се сутрин, обед и вечер и не само в своя район. Агитираше и онези гласоподаватели, живеещи по брега на реката, които бе споменал в онзи разговор с Вавасор на улица „Сесил“. Цялата вавасорска армия, с нейните големи плакати, бе гонена и преследвана, като веднъж дори бе натикана в речната кал. Господин Граймс лично ръководеше тези операции. Самият Вавасор веднъж бе уцелен с разложена риба, останала след отлива, и накрая трябваше да признае, че му се повръщаше от речния бряг. Той бе от хората, които не обичат да бъдат докосвани, и се ядосваше, когато го блъскаха и бутаха.
— Бог да ви поживи, господин Вавасор! — възкликна Скръби. — Това е нищо! Веднъж имах кандидат, който бе нападнат толкова жестоко, мисля, че беше в Тауър Хамлете72, че бе покрит с развалени яйца от главата до петите! Вонята беше невероятна. Но въпреки това спечели.
В крайна сметка господин Скръби направи същото и за Джордж Вавасор. Последните социологически проучвания разкриха, че Вавасор има голяма преднина пред останалите кандидати, и Скръби го увери, че Травърс не би похарчил пари за оспорване на резултатите, тъй като членството ще бъде само за няколко месеца.
— И го постигнахте евтино, господин Вавасор — рече Скръби, — имайки предвид, че районът е градски. Дори бих казал много евтино. Още хиляда — хиляда и двеста ще бъдат напълно достатъчни, за да покрием всички разходи. Най-много хиляда и триста. И следващия път, когато ви се наложи да водите тази битка, ще имате солидна основа и ще ви изберат почти безплатно.
Веднага трябваше да плати още хиляда и триста лири, а след само шест месеца всичко щеше да се повтори! Тази мисъл изобщо не утеши Джордж Вавасор. Все пак той имаше достатъчно присъствие на духа, за да се зарадва на победата си. Щеше да бъде приятно да членува в Камарата на общините, дори само за половин сесия.
Ликуването на Джордж Вавасор не бе неоправдано. Не е малко да бъдеш избран в Камарата на общините, дори да е само за една сесия! Когато влезете в тази велика национална сграда, ще видите две позлатени лампи от лявата страна, точно срещу вратите, водещи до сградата на Апелативния съд. Между лампите има врата, до която една привилегирована стара дама продава ябълки и портокали, предполагам за удобство на членовете на Камарата, и едър полицай, който охранява прохода. Входът на Камарата се намира между тези лампи и единствено нейни членове могат да минат оттам! Това е единствената порта, пред която съм стоял изпълнен със завист и натъжен от мисълта, че може би никога няма да премина през нея. Има много врати, които са забранени за мен, както има много врати, които са забранени за всички хора. Казват, че забраненият плод е най-сладък, и трябва да призная, че нищо не кара устата ми да се пълни със слюнка така, както онзи плод, който расте най-високо.
Ах, скъпи приятелю! Ах, уважаеми читателю! Може би изкарваш хляба си като провинциален пастор, седиш зад отрупано с книжа бюро в Съмърсет Хаус73 или работиш зад тезгях в Чийпсайд. Но никога ли не си копнял за нещо непостижимо? Никога ли не ти се е случвало да си кажеш, че съдбата е била несправедлива към теб, защото ти е отнела единственото нещо, което някога си искал? На мен ми се е случвало. Изкачвал съм тези свещени стъпала и съм вървял по тези коридори, които някой ден, след много векове, ще придобият славата, която несъмнено заслужават, и съм си казвал, гневно и покрусено, че да умреш, без да си си спечелил правото да минеш между тези две лампи, дори само за една сесия, би било като да умреш, без да си постигнал онова, към което всеки истински англичанин би трябвало да се стреми.
