Все пак той положи огромни усилия, изнесе много речи и обеща на жителите на Челси, Пимлико и Бромптън, че разрастването на Лондон на запад едва бе започнало. Улица „Слоун“ щеше да бъде новата улица „Чийпсайд“71. Около казармите в Челси щяха да изникнат нови площади, гледащи към реката, и Белгравия щеше да опустее. Богаташите щяха да построят своите нови палати, разбира се, но никой палат нямаше да накърни правата на обикновените граждани да се разпореждат със своето крайбрежие. За изграждането на тази нова улица щяха да бъдат похарчени три и половина милиона лири и това щеше да бъде най-красивата и величествена крайбрежна алея в света. Тези пари щяха да дойдат от много места, но не от Челси. Веднъж Вавасор обяви, че ще ги извади от дълбоките джобове на лондонското сити, и изказването му бе посрещнато с радостни възгласи от тълпата в Челси. Господин Скръби бе принуден да признае, че ученикът му бе научил много и се справяше отлично.
— Кълна се, че това беше невероятно! — възкликна той и едва не потупа Вавасор по гърба след една реч, в която кандидатът бе заявил, че желанието му да представлява районите на Челси е било вдъхновено от отдавнашната му идея, че бъдещето на Лондон зависи само и единствено от укрепяването на речния бряг при Челси.
Но армиите от мъже, носещи агитационни табели, отворените на всеки ъгъл пивници и плакатите с еднометрови букви струват пари. Скромните няколкостотин лири, които господин Скръби бе получил, преди да започне работа, бяха платени с идеята, че изборите ще се състоят през септември. По тази причина той отправи своевременно искане, едно много своевременно искане, да му бъдат предоставени още хиляда и петстотин, и го направи с тон, който ясно показваше, че докато това не се случи, по улиците няма да бъде изпратен нито един човек и няма да бъде залепен нито един плакат. Господин Скръби имаше два много различни тона, които използваше с клиентите си. Когато бе в приповдигнато настроение и се опитваше да насърчи някой клиент смело да влезе в боя, човек можеше да се закълне, че го правеше от любов към борбата. Някои клиенти бяха склонни да повярват, че Скръби, в своя пламенен и одухотворен ентусиазъм, ще заложи собствените си пари така, сякаш бяха прах, напълно убеден в това, че ще си ги получи обратно. Но тези клиенти скоро се натъкваха на другия му тон и осъзнаваха грешката си.
Всичко се бе развило толкова бързо, че Джордж Вавасор не бе имал време да реализира плановете си по отношение на сестра си. Ако бе писал на Кейт, с какъвто и да е тон, тя нямаше да се съгласи веднага и щеше да му се наложи да й пише поне няколко пъти, преди да я накара да се подчини. Можеше да я повика при себе си с телеграма, но дори това щеше да отнеме прекалено много време. Накрая реши да отправи своята молба директно към Алис. Писа й, обяснявайки ситуацията, в която бе попаднал. Изборите го бяха изненадали и имаше неотложна нужда от две хиляди лири. Не го беше срам да я помоли за тях, тъй като бе наясно с факта, че дядо му с охота щеше да й завещае имота в замяна на тази сума, въпреки че никога не би му дал и шилинг за предизборната му кампания. Последваха няколко думи за продължителното му отсъствие от улица „Кралица Ан“. Отдавна не я бе посещавал, защото бе заключил, съдейки по начина, по който тя се бе държала при последната им среща, че би предпочела за известно време да й спести неизбежното вълнение, съпътстващо подобни разговори. Но обеща, че ако триумфира на изборите, ще отиде на улица „Кралица Ан“, за да сподели триумфа си с нея, а ако се провали, ще отиде там, за да потърси утеха.
Получи отговор след три дни. Алис му пишеше, че сумата веднага ще бъде прехвърлена на сметката му. Освен това му изпращаше искрените си пожелания за успех и късмет на изборите. Но иначе писмото й не съдържаше почти нищо. Не казваше, че го обича, не приветстваше молбата му и не изразяваше надеждата скоро да се видят. Докато четеше писмото й, Вавасор осъзна всичко това, но все пак ликуваше, тъй като бе получил парите й. Студеното й отношение беше незаслужена жестокост, но парите бяха неговото отмъщение. „Така й се пада — рече си той. — Трябваше веднага да се омъжи за мен и тогава парите щяха да са мои.“
Когато господин Томбе се бе свързал с господин Грей относно това ново парично искане (искане, което господин Томбе бе сметнал за прекалено алчно с оглед на факта, че ставаше дума за една най-обикновена любовна афера), Грей му бе телеграфирал, че всяко парично искане, направено с посредничеството на господин Джон Вавасор, трябва да бъде уважено, стига да не надвишава пет хиляди лири. Веждите на господин Томбе бяха подскочили и той си бе помислил, че някои мъже могат да бъдат много глупави. Но той познаваше Джон Грей достатъчно добре и бе наясно, че трябва да прави това, което искат от него. Ето защо сумата бе прехвърлена в сметката на Джордж Вавасор.
