Имаше много неща, които можеха да бъдат казани в полза на господин Чийзакър. Обзаведените с махагон спални несъмнено щяха да допринесат за житейското й удобство, а купчините тор, въпреки че не бяха особено романтични, безспорно имаха своята функция в живота на един фермер. Госпожа Гринаул в никакъв случай не мразеше тези неща, а що се отнасяше до техния собственик, тя смяташе, че малките недостатъци в неговия характер можеха лесно да бъдат потиснати или дори излекувани от жена с непоклатима воля като нея. Проблемът бе, че тя вече се бе омъжвала за пари и в този случай й се искаше да се омъжи по любов. Бракът й за пари се бе оказал до голяма степен успешен. Грижите, които бе полагала за здравето на стария Гринаул, не я бяха измъчили прекалено много и не бяха продължили по-дълго, отколкото бе очаквала. Бе получила наградата, която си бе обещала, и наистина чувстваше признателност към стареца. Почти ми се струва, че в обилните сълзи, които проливаше за него, имаше поне една-две искрени. Като цяло тя бе жизнерадостна жена с добро храносмилане и мислеше за миналото си с удовлетворение, а за бъдещето си с увереност. Каза си, че не бива да бъде алчна. Нямаше нужда от повече пари и богатството на господин Чийзакър не й трябваше. Това бе решението, което взе. Освен това реши, че обзаведените с махагон спални трябваше да бъдат запазени в семейството, ако това бе възможно, и завещани на нейната племенница Кейт Вавасор.
Но трябваше ли да се омъжи по любов и ако да, капитан Белфийлд ли бе най-подходящият кандидат? Колкото и странно да звучеше това, неговата бедност, неговото разбойничество и неговите лъжи почти го правеха по-привлекателен. Във всеки случай тя не се страхуваше от тези черти на неговия характер. Имаше пълна вяра в женските си способности да ги излекува, поне дотолкова, доколкото се нуждаеха от лекуване. Що се отнасяше до историите му за Инкерман и малките му дългове, тези неща също не я тревожеха. И тя имаше своите легенди и ги използваше почти толкова умело, колкото добрият капитан. По въпроса с дълговете, кой беден човек нямаше дългове? Преди да стане госпожа Гринаул, тя също бе дължала пари за своите ръкавици и корсети.
Разбира се, съществуваше опасността Белфийлд да има недостатъци, за които тя не подозираше. Не бе напълно изключено да има друга госпожа Белфийлд. Ами ако вместо истински капитан, той бе затворник, получил документ за предсрочно освобождаване? Подобни неща се бяха случвали и преди. Госпожа Гринаул бе принудена да разчита единствено на господин Чийзакър, който познаваше капитана от години и несъмнено имаше интерес от това да й разкрие всичко лошо, което знаеше за него. Но при тези обстоятелства на нея й бе много трудно да вземе решение за или против капитан Белфийлд.
Между девет и десет вечерта, около час след като господин Чийзакър си бе тръгнал, Жанет й донесе бульон с няколко капки шери. Госпожа Гринаул обикновено вечеряше рано и затова имаше навика да хапва нещо леко преди лягане.
— Жанет — рече тя, разбърквайки бульона в купичката си, — опасявам се, че двамата джентълмени се скараха.
— О, мадам, разбира се, че ще се скарат! Как биха могли да не се скарат?
В такива моменти Жанет имаше навика да застава до стола на своята господарка и да си говори с нея. А ако разговорът се проточеше, тя постепенно се отпускаше и сядаше на ъгълчето на стола. Така и на двете им бе много удобно пред огъня, като Жанет никога не забравяше, че бе прислужница, и госпожа Гринаул никога не забравяше, че бе нейна господарка.
— Но защо се карат, Жанет? Толкова е глупаво.
— Не знам дали е глупаво, мадам, но е най-естественото нещо на света. Ако двама мъже ме ухажваха по едно и също време, разбира се, щях да очаквам да се сбият. Някои момичета го правят нарочно, защото им харесва да се бият за тях. Аз казвам един по един.
— Ти си много млада, Жанет.
— Да, мадам, така е. Няма спор, че съм млада. Но това не означава, че не съм имала ухажори, колкото и млада да изглеждам.
— Но едва ли смяташ, че аз искам да имам ухажори, както ги наричаш?
— Нямам представа какво точно искате, мадам. Може би е точно това. Но ухажорите са налице. И изобщо нямаше да се изненадам, ако тази вечер се бяха избили в дневната ви. Ако брендито с вода не ги успокои, не знам какво ще правят в Ойлимид тази нощ.
Докато казваше това, Жанет се отпусна на стола и вдигна ръце, за да демонстрира колко голям бе страхът й.
— Но те няма да прекарат нощта заедно в Ойлимид, глупачке! Капитанът не си ли тръгна пръв?
— Да, тръгна си, но реших, че просто е отишъл до вкъщи, за да приготви пистолетите си.
— Няма да се бият, Жанет. Джентълмените вече не го правят.
— Нима, мадам? Това несъмнено прави нещата много по-лесни за дамите. Може би някой ден и нашите ухажори ще спрат да се бият. Това ще бъде голяма утеха за момичета като мен, които предпочитат тишината и спокойствието. Мразя да гледам как мъже се налагат с юмруци. Наистина е така. Значи господин Чийзакър и капитанът няма да се дуелират, така ли, мадам?
— Разбира се, че няма, малка глупачке!
