— Боже мой! А бях толкова сигурна, че утрешните вестници ще бъдат пълни с истории за техния дуел, може би със снимка на един от тях, проснат възнак и покрит с кръв! Чудя се кой щеше да бъде? Отдавна ми се струва, че капитанът не би допуснал да бъде уцелен в някой от жизненоважните си органи — освен в сърцето, мадам.
— Но защо изобщо биха се дуелирали, Жанет? Би било глупаво.
— Не съм сигурна в това, мадам. Какво друго биха могли да направят? Има някои неща, които могат да бъдат разделени по равно, но това не е едно от тях.
— За какво говориш, Жанет?
— За вас, мадам.
— Жанет, чудя се откъде ти хрумват тези неща. Сякаш жена в моето положение би си позволила да насърчава подобно поведение! Знаеш, че това не е вярно, Жанет, и не биваше да го казваш.
Госпожа Гринаул веднага попи очи с кърпичката си, а Жанет, може би в знак на разкаяние, направи същото с престилката си.
— Разбира се, че никой не би могъл да ви обвини в това, че се държите непристойно, мадам, особено след всички изпитания, на които бяхте подложена.
— Несъмнено бях подложена на ужасни изпитания, Жанет.
— И нима носите някаква вина за глупавото поведение на тези двама джентълмени?
— Искрено съжалявам за това, че се скараха. А бяха толкова близки! Биха направили всичко един за друг.
— Когато направите своя избор, мадам, всичко ще се оправи, имайки предвид, че джентълмените вече не се дуелират — увери я Жанет и направи кратка пауза, преди да продължи. — Предполагам, че няма да бъде господин Чийзакър, нали, мадам? Той е много заможен мъж, разбира се.
— Това не означава нищо за мен, Жанет. Винаги ще смятам господин Чийзакър за добър приятел, подкрепил ме в труден момент, но нищо повече от това.
— Значи ще изберете капитана, така ли, мадам? Признавам, че още от самото начало го предпочитам пред другия джентълмен и не съм крила този факт от никого.
— Той не означава нищо за мен, момиче.
— А що се отнася до парите… каква е ползата от това да имате повече, отколкото ви трябват? Любовта може да бъде от него, а парите от вас, нали така, мадам?
— Той не означава нищо за мен, момиче — повтори госпожа Гринаул.
— Но някой ден ще означава? — каза Жанет, като въпросителната нотка в гласа й бе повече от очевидна.
— И таз добра! Чудя се накъде отива светът, когато прислужниците сядат при господарите си и си позволяват да ги разпитват! Хайде, отивай да си лягаш. Почти десет часът е.
— Надявам се, че не съм казала нещо, с което да ви засегна, мадам — рече Жанет, надигайки се от стола.
— Аз съм виновна за това, че те насърчавам — отвърна госпожа Гринаул. — Слез долу и довърши работата си, след което си лягай. Следващата седмица ще трябва да събираме багажи, а преди това имаме много неща за уреждане.
Жанет се изправи и излезе. След още няколко минути, прекарани в мисли за капитан Белфийлд, госпожа Гринаул също стана и се отправи към спалнята си.
