Междувременно Чийзакър се бе изправил, но го бе направил изключително бавно и с огромни усилия.
— Ще ви помоля да напуснете стаята, капитан Белфийлд — рече той. — Имам недовършена работа с госпожа Гринаул. Всеки джентълмен би видял това.
— Изобщо не ми бе трудно да го видя, стари приятелю — отвърна капитанът. — Да ви пожелая ли щастлив съвместен живот?
— Ще ви помоля да напуснете стаята, сър — повтори Чийзакър и се приближи до него.
— Разбира се, ако госпожа Гринаул ме помоли да го направя — каза капитанът.
Госпожа Гринаул се почувства принудена да се намеси в разговора.
— Господа, ще ви помоля да не превръщате дневната ми в арена на разпри. Капитан Белфийлд, за да няма недоразумения, искам да ви уверя, че позицията, в която заварихте господин Чийзакър, беше изцяло по негова инициатива. Не съм му давала съгласие да пада на колене пред мен.
— Лесно ми е да го повярвам, госпожо Гринаул — отвърна капитанът.
— Кой се интересува от това какво вярвате, сър? — обади се господин Чийзакър.
— Господа, господа! Това е крайно неучтиво. Капитан Белфийлд, струва ми се, че ще бъде най-добре да ви помоля да се оттеглите.
— Несъмнено — съгласи се господин Чийзакър.
— Наложително е да дам категоричен отговор на господин Чийзакър след всичко, случило се днес…
— Разбира се — отвърна капитан Белфийлд и се обърна към вратата. — Ще се отбия някой друг път, за да засвидетелствам уважението си към вас, госпожо Гринаул. Може би ще ми позволите да го направя още тази вечер?
Вдовицата с неохота се съгласи, като го направи с неуверено кимване, след което капитанът си тръгна. Веднага щом вратата хлопна зад гърба му, господин Чийзакър понечи да се върне в предишното си положение, но госпожа Гринаул осуети плановете му. Ако паднеше на колене за втори път, тя не беше сигурна, че ще успее отново да го вдигне на крака.
— Господин Чийзакър — рече тя, — да сложим край на този малък фарс помежду ни.
— Фарс! — възкликна той, застанал с ръка на сърцето и леко разкрачен, демонстрирайки новите си панталони.
— Определено става дума или за фарс, или за грешка. Ако е първото и имам някаква вина, моля за извинение.
— Но ще станете госпожа Чийзакър, нали?
— Не, господин Чийзакър, няма да стана. Една жена не се нуждае от повече от един съпруг, а моят лежи погребан в Бирмингам.
— Ох, проклятие! — възкликна той, разярен от това повторно споменаване на покойния й съпруг. Избликът му бе крайно груб и неучтив, но госпожа Гринаул реши, че клетият мъж бе изстрадал достатъчно през последните няколко минути.
— Да се разделим като приятели — каза тя и му подаде ръката си.
Но той й обърна гръб, защото в очите му имаше нещо, което искаше да скрие. Струва ми се, че той наистина я обичаше и щеше да се ожени за нея, дори и да бе научил, че бе изхарчила всичките си пари.
— Няма ли да ми подадете ръка в знак на приятелство? — попита тя. — Нека не се разделяме по този начин.
— Моля ви, помислете над предложението ми! — отвърна той. — Ако искате да променя нещо, ще го променя веднага. Ще се откажа от Ойлимид, ако не искате да живеете толкова близо до ферма. Ще се откажа от всичко. Кълна се, госпожо Гринаул. Само ако знаехте колко много искам да кажете „да“!
Гласът му трепереше и въпреки че бе обърнат с гръб, вдовицата осъзна, че в очите му имаше сълзи.
Тя не можеше да не се трогне поне малко. Никоя жена не би приела предложение за брак само защото мъжът се е разплакал. И вероятността именно госпожа Гринаул да се разчувства по този начин бе много малка. Тя разбираше мъжете и жените прекалено добре и бе запозната както с приятните, така и с неприятните страни на живота, така че едва ли би се поддала на емоциите си, колкото и трогната да се чувстваше.
— Приятелю — каза тя и сложи ръка на рамото му, — моля ви, не мислете повече за това.
— Но не мога да спра да мисля — отвърна той с хълцане.
— Не, не, не — рече тя, като продължаваше да държи ръката си на рамото му. — Господин Чийзакър, защо се занимавате със старици като мен, когато има толкова много красиви девойки, които биха дали всичко за една мила дума от вас?
— Не искам девойки — отвърна той.
— Не мислите ли, че Чарли Феърстерс би станала прекрасна съпруга?
— Пфу! Само не Чарли Феърстерс!
Самата идея да се ожени за това ужасно създание пресуши сълзите му и му помогна да възвърне мъжествеността си.
— Или моята племенница Кейт Вавасор, която разполага със собствени средства и освен това е талантлива и много привлекателна.
— Тя не означава нищо за мен, госпожо Гринаул.
— Това е, защото не я познавате. Ако я помоля да се върне в Ярмът следващото лято, ще помислите ли над предложението ми? Имате нужда от съпруга и ви уверявам, че няма да откриете по-добра от нея в цяла Англия. И ще бъде прекрасно да станем роднини, не мислите ли?
Тя отново сложи ръка на рамото му.
— Госпожо Гринаул, в момента мога да мисля само за една жена.
— И това е моята племенница.
