— Няма да бъде достатъчно. Виж какво, Кейт. Трябва да бъдеш непоколебима. Всичко зависи от теб. Колко често си ми казвала, че винаги ще ме подкрепяш? Сега е твоят шанс.
Кейт чувстваше, че отвращението й към него и към всичко, което искаше от нея, нараства с всяка дума, която изричаше. Постепенно осъзна, че той искаше нещо от нея, което тя не можеше и нямаше да направи. Беше наясно, че ако му откажеше, щеше да предизвика гнева му. Тя стисна зъби и се приготви за битка. Ако се наложеше да води битка с брат си, щеше да го направи. Когато се вгледа в присвитите му от злоба очи, любовта й към него почти се превърна в ненавист.
— Това си имала предвид, когато си го посъветвала да не съставя ново завещание, нали? Преценила си, че не разсъждава трезво.
— Не е така.
— Спри, Кейт, спри. Замисли се и ще осъзнаеш, че е така. Нали каза, че преценката му е била слаба?
— Не съм казвала подобно нещо.
— Но нали именно това си имала предвид, когато си го посъветвала да не вярва на преценката си?!
— Виж какво, Джордж. Мисля, че разбирам накъде биеш. Ако някой ме попита дали е бил с всичкия си и дали е разсъждавал трезво, не мога да кажа, че не е бил.
— Не можеш?
— В никакъв случай. Не би било вярно.
— Значи си решила да ме измамиш и да предявиш претенции към имота.
Той отново се обърна към нея и я изгледа така, сякаш искаше да я изплаши.
— Нима и теб трябва да считам за враг? По-добре внимавай, Кейт.
Вече бяха започнали да се спускат по склона, което означаваше, че се бяха отдалечили на поне пет километра от „Вавасор Хол“. Кейт се огледа и видя, че бяха напълно сами. Наоколо нямаше нищо: нито колиба, нито някаква друга следа от човешко присъствие. Незнайно защо тя си помисли, че това бе важно. Спомни си, че бе решила да му се опълчи, ако се наложеше, и да му каже, че вече няма да му се подчинява във всичко. Нямаше да се страхува от него, колкото и грозни да бяха думите и гримасите му! Нима собственият й брат щеше да й посегне? И дори да го направеше, дори да я стиснеше грубо за ръката, както бе направил с Алис, дори да стореше нещо още по-ужасно, тя нямаше да отстъпи и нямаше да се предаде. Във вените й течеше същата кръв и тя бе не по-малко дръзка от него.
Истината бе, че когато го погледна в очите, тя имаше причина да се страхува. Той целеше да я изплаши. Искаше да я накара да си помисли, че ще я нарани. Но Джордж не бе взел решение по този въпрос. Не бе знаел какво смята да прави и преди да отиде при Алис, но бе седнал до нея и я бе разтресъл грубо. Не се бе ръководил от някакъв план на действие, когато бе нападнал Джон Грей или когато бе обидил адвоката. Бе го обладал бяс, който ръководеше действията му. И Джордж съзнаваше това. Почти му се искаше този Бяс да го накара да извърши някаква неописуема жестокост. Всичко се развиваше против него и той искаше да си го изкара на някого.
— Кейт — каза той и я спря с ръка, — ще решим този въпрос тук, ако нямаш нищо против. Искам да изясним отношенията си още сега. Обеща ми много неща и аз ти повярвах. Можеш да изпълниш всички тези обещания, ако ми кажеш, че според теб старецът е бил сенилен, когато е изготвил завещанието си. Ще направиш ли това за мен? Помисли, преди да ми отговориш, защото Бог ми е свидетел, че ако не получа справедливост, ще потърся мъст.
И той сложи ръка на рамото й, съвсем близо до гърлото.
— Махни ръката си, Джордж — каза тя. — Не съм глупава и не можеш да ме изплашиш толкова лесно.
— Отговори ми! — извика той и я разтресе, стискайки яката на дрехата й.
— О, Джордж, доживях да се срамувам от собствения си брат!
— Отговори ми — повтори той и отново я разтресе.
— Отговорих ти. Няма да кажа онова, което искаш от мен. Последния път, когато го видях жив, дядо разсъждаваше напълно трезво. Не беше сенилен. Просто изпълняваше решение, което бе взел отдавна. Няма да ме накараш да кажа нещо друго, като ме гледаш така и ме разтърсваш. Изобщо не ме познаваш, ако си мислиш, че можеш да ме изплашиш, сякаш съм малко дете.
Докато я слушаше, той продължаваше да стиска яката на пелерината, която носеше, но постепенно хватката му отслабна. Остави я да се изкаже, сякаш единственото нещо, което бе искал да направи, бе да я накара да му отговори.
— Значи така стоят нещата между нас? — попита той, когато тя свърши. — Това е твоята представа за почтеност. Струва ми се, си се главозамаяла от мисълта за всички тези пари. Чудя се дали двамата с чичо ми не сте замислили това предварително.
— Няма да посмееш да го попиташ, защото е мъж — отвърна Кейт.
Очите й се бяха напълнили със сълзи, но не от страх, а от яд заради характера на обвинението, отправено към нея.
— Мислиш, че няма да посмея? Скоро ще се увериш, че не ми липсва смелост. А що се отнася до теб, с всички твои обещания… Кейт, знаеш, че съм мъж на думата си. Кажи ми, че ще направиш онова, за което те моля, иначе лошо ти се пише.
— Нима имаш предвид, че ще ме убиеш? — попита тя.
— Да те убия? Да, защо не? При положение че се отнасяте по този начин с мен, защо да не го направя? Защо да не те убия? Теб и Алис, имайки предвид как ме предадохте!
