Госпожа Гринаул не й зададе повече въпроси нито тази нощ, нито на следващия ден. Но на сутринта на втория ден, след като докторът я бе прегледал и бе обявил, че се възстановява задоволително, любопитството й бе взело връх. Истината бе, че освен любопитство, тя изпитваше и дълбоко възмущение. Вдовицата не бе толкова себична, колкото брат си, и имаше много по-твърд характер. Ако наистина се окажеше, че Джордж бе наранил сестра си, тя би жертвала всичко, за да го накаже за това вероломство.
— Кейт — рече тя, когато докторът си тръгна, — очаквам да ми кажеш цялата истина за случилото се между теб и брат ти, довело до този инцидент.
— Казах ти истината.
— Но не цялата истина.
— Казах ти всичко, което мога да ти кажа, лельо. Той се скара с мен, без да има причина да го прави, но едва ли смяташ, че мога да ти разкрия причината за кавгата? Най-вероятно и двамата грешахме, така че нека не говорим повече за това.
— Той прояви ли грубост, когато се скарахте?
— Когато е ядосан, езикът му винаги става груб.
— Но удари ли те?
— Скъпа лельо, не ми се сърди, но нямам желание да бъда разпитвана. Предпочитам да не отговарям на повече въпроси по темата. Не виждам ползата от тях.
Госпожа Гринаул познаваше племенницата си достатъчно добре и знаеше, че нямаше да измъкне нищо повече от нея, но вече бе напълно сигурна, че счупването й не бе резултат от най-обикновено падане.
Беше убедена, че брат й я бе наранил. Иначе Кейт нямаше да откаже да отговори на последния въпрос и щеше категорично да отрече обвинението, отправено към брат й.
— Щом така си преценила, добре — рече госпожа Гринаул. — Но ще ти кажа нещо. Брат ти Джордж по-добре да не ми се мярка пред очите.
— Най-вероятно ще го направи — отвърна Кейт. — Особено ако останеш тук, за да се грижиш за мен.
Кейт не се затрудняваше с отклоняването на всички въпроси, отправени към нея, но се затрудняваше да вземе решение как да се държи с брат си от сега нататък. Нима трябваше напълно да го изостави и да се разграничи от него, движена от напълно различните им и дори противоположни интереси? Нима трябваше да гледа как той се разорява и животът му се проваля, докато самата тя става богата жена, облагодетелствана от завещанието на дядо си? Читателят несъмнено помни, че досегашният й живот се въртеше около Джордж и всичките й планове и кроежи бяха посветени на неговото издигане. Досега бе считала за свой дълг да жертва всичко за брат си. Тъжно е да се откажеш от единствената цел, която си имал в живота си! Трудно е да откъснеш от сърцето си и да захвърлиш единствената любов, която си питаел. И какво щеше да каже на Алис? Какво щеше да каже на жената, която бе лишила от достоен съпруг, за да я тласне в обятията на мъж, който бе напълно недостоен за нея? За щастие на Кейт, контузията й бе такава, че в момента просто не можеше да пише на братовчедка си.
Но онзи удар! Коя жена би могла да заобича отново мъж, който я бе ударил? Една съпруга би могла да преглътне болката и да се върне при него. Би могла да се върне към онази любов, която е въпрос на навик, ако мъжът е баща на децата й и слага хляб на масата й. Брачните навици и общоприетите норми биха я накарали да помисли за неговите интереси и да се помъчи да поддържа добри отношения с него. Но що се отнася до любовта, когато защитникът удари беззащитната, той смазва тази любов и я убива! Жената може да преглътне измама, вероломство и подлост, дори изневяра. Може да прости тези неща и да ги забрави, но не мисля, че една жена би могла да забрави проява на насилие. Що се отнася до прошката — нещото, което никога не би могла да прости, не е самият удар, а жестокостта, която го е направила възможен.
Разсъждавайки върху тези неща, Кейт си каза, че животът й бе приключил. Отдавна се страхуваше от характера на брат си. Отдавна подозираше, че той бе безскрупулен и коравосърдечен. Но все пак този страх досега бе примесен с надежда. Бе се надявала, че успехът, ако все някога го постигне, ще смекчи жестокостта му и всичко ще се нареди.
Но сега всичко се бе объркало и тя знаеше това. Вярата й в него се бе разклатила сериозно, когато бе настоявал да пише на Алис и да я помоли за пари. Това безчестие я бе шокирало. Но сега я бе помолил да лъжесвидетелства, за да постигне своето, и я бе заплашил, че ще я убие. Бе й посегнал, защото бе отказала да му се подчини. И я бе обвинил в предателство. Бе я обвинил в това, че бе придобила имота с измама!
„Но не го вярва — рече си Кейт. — Каза го, за да ме накара да му се подчиня. Каза го, за да ме нарани. Но не го вярва.“
