„Вече не умирам — пишеше лейди Маклауд, — но ще ме откриеш много променена и на легло. Докторът намекна, че се страхува от първите студове. Знам какво означава това, мила моя, и ако не те видя сега, преди да се омъжиш, може никога повече да не те видя. Моля те, омъжи се възможно най-скоро. Искам да чуя, че си станала госпожа Грей, преди да си отида. Ако разбера, че си отложила сватбата заради болестта ми, струва ми се, че това ще ме погуби.“
Имаше и второ писмо, което бе от Кейт и бе пълно с поздравления и обещания да дойде на сватбата. „Освен ако не се състои в къщата на някой от знатните ти приятели, разбира се.“
По-нататък Кейт й пишеше, че сватбата на леля Гринаул е насрочена за след две седмици и я молеше да дойде. „Трябва да подкрепяш семейството си — пишеше тя. — Помисли в какво състояние щях да бъда, ако тук нямаше човек, който да ме подкрепя. Ела, моля те. Какво е едно такова пътуване в днешно време? Знаеш, че бих изминала седем пъти по-голямо разстояние за теб. Господин Чийзакър и капитан Белфийлд отново се сдобриха и господин Чийзакър ще бъде шафер. Не е ли прекрасно? Що се отнася до мен, казаха ми, че вече нямам шанс да стана господарка на Ойлимид.“
Алис започваше да си мисли, че я чакат прекалено много задачи. Ако наистина смяташе да се омъжи през септември, дори да бе в края на септември, не знаеше как ще се справи. Но в същото време не можеше да откаже молбите, отправени към нея. Що се отнасяше до лейди Маклауд, тя имаше дълг да я посети и щеше да го направи при първа възможност. Щеше да остане само един ден в Лондон, след което да замине за Челтнъм.
След като взе това решение, тя веднага писа на леля си, за да й каже. Що се отнасяше до другата молба, свързана с Уестморланд, тя въздъхна, мислейки за пътуването, което я чакаше. Но трябваше да го предприеме. Кейт бе изстрадала много, за нея и не можеше да пренебрегне желанието й.
Баща й влезе в стаята.
— Нямах представа кога ще се върнеш — рече той, започвайки с извинение за отсъствието си. — Как бих могъл, мила моя?
Алис реши да не му напомня, че му бе казала точния час на пристигането в последното си писмо.
— Няма нищо, татко — отвърна тя. — Така или иначе имах нужда от време, за да напиша няколко писма. Клетата лейди Маклауд е тежко болна. Вдругиден заминавам да я видя.
— Горката! Чух, че не е добре със здравето. Но тя е много стара, както знаеш. Е, Алис? Най-накрая си се помирила с господин Грей?
— Да, татко… ако наричаш това помирение.
— Точно така го наричам. Важното е, че се случи това, което трябваше да се случи.
— Надявам се, че и той мисли така.
— А какво мислиш ти, скъпа моя?
— Не се съмнявам, че това е най-доброто решение за мен.
— Разбира се, че е. Разбира се, че е. Мога да ти кажа едно нещо, Алис. Той е един на хиляда. Чу ли за парите?
— Какви пари, татко?
— Парите, които Джордж получи.
Читателят безспорно е наясно с факта, че Алис не бе чула нищо за тези пари. Само знаеше, че бе дала три хиляди лири на своя братовчед.
Но сега господин Вавасор й описа цялата транзакция.
— Парите ти щяха да бъдат блокирани в продължение на месеци — каза той, — но Грей знае, че някои мъже трябва да получат въже, за да могат сами да се обесят.
Алис не можеше да каже нищо по темата на баща си, но вътрешно бе убедена, че Джон Грей не бе дал парите по този начин или с тази цел.
— Трябва да му ги върнем, татко — рече тя.
— Да му ги върнем! — отвърна той. — Грей сам ще си ги вземе. Сигурен съм, че ще уреди въпроса с адвокатите. Не бих му се месил. Не и на човек като Джон Грей. Само ако знаеше колко много страдах, скъпа моя!
Алис изрази съжалението си, след което той също я увери, че й бе простил.
— Бог да те благослови, дете! — рече. — Надявам се, че ще бъдеш щастлива и добра и… че животът ти с господин Грей ще бъде удобен и охолен.
След това се върна в клуба си.
Алис измина пътя до Челтнъм без инциденти и бе приета с отворени обятия от лейди Маклауд.
— Скъпа Алис, толкова ми е приятно да те видя!
— Приятно? — отвърна Алис. — Нима не бих изминала хиляда километра за теб?
Лейди Маклауд нямаше търпение да научи подробности за предстоящата сватба.
— Сега ще ти кажа нещо, което по-рано не можех да споделя с теб. Знаех, че никога няма да се откаже. Самият той ми довери това.
— Не се отказа, лельо. Това е сигурно.
— И се надявам, че ще го възнаградиш за това. Красива жена, която не е дискретна, е като перла в зурлата на свиня. Но добрата съпруга е като корона на главата на своя съпруг. Запомни това, мила моя, и избери онази роля, която той би предпочел.
— Ще се опитам да не бъда онази злочеста перла, лельо. Стига да зависи от мен.
— Винаги зависи от теб, ако си с правилната нагласа. И Алис, трябва да откриеш какво харесва и какво не харесва. Господи, само като се сетя колко ми беше трудно на мен! Но ти си много по-умна.
— Понякога си мисля, че съм най-глупавата жена на света.
— Думата не е „глупава“, мила моя. Думата е „своенравна“. Но всичко вече е простено, нали така?
— Има прошка, която е много трудна за получаване — рече Алис.
