Все пак накрая Алис се съгласи да отиде и още тук ще обясня какво я накара да промени решението си. Тя писа на лейди Гленкора, за да откаже поканата и съвсем откровено да й обясни причината, а именно възможността да се срещне с лейди Мидлотиан, която се бе намесила в делата й по един напълно безпардонен начин и с която не искаше да се запознава. Лейди Гленкора й отговори веднага, пишейки, че дори не би си помислила да извърши такова долно предателство срещу нея и че нито лейди Мидлотиан, нито някой друг от нейния кръг ще бъде там. Алис веднага осъзна, че тя говореше за леля си, маркизата. Лейди Гленкора увери братовчедка си, че в Мачинг няма да бъде поканен никой, който да я разпитва и измъчва, може би, с изключение на самата лейди Гленкора. След това предложи дата в началото на ноември и обеща да посрещне Алис на гарата в Мачинг. Два дни след като получи писмото й, Алис реши да приеме поканата.
Пишейки на братовчедка си Алис, Кейт Вавасор се затрудни с това да оправдае оставането си в Норфък при госпожа Гринаул. Беше се присмяла на леля си, преди да замине за Ярмът и се бе присмяла на самата себе си за това, че се бе съгласила да го направи. И във всичките си писма оттогава бе описвала госпожа Гринаул като празноглава, суетна и материалистична жена, проливаща крокодилски сълзи за покойния си съпруг, чиято смърт я бе освободила от досадата на присъствието му, и непрестанно хвърляща мрежи в опит да си улови нов любовник. Въпреки това се бе съгласила да остане при нея и да прекара цял месец в квартирата й в Норич.
Но когато се бе опитала да разчете характера на леля си, Кейт пропуснала нещо много важно. Госпожа Гринаул беше умна и по свой собствен начин много убедителна и щедра. Умееше да се харесва на хората, които я заобикаляха. Когато бе предложила на Кейт да остане още един месец при нея, тя го бе направила така, сякаш молеше племенницата си за услуга. Бе й казала, че е останала напълно сама на този свят.
— Имам пари — бе рекла тя с нетипична прямота. — Имам пари, но нямам нищо друго на този свят. Нямам дом. Защо да не остана тук в Норфък, където имам познати? Ако искаш да отидеш някъде другаде с мен, веднага ще се съглася да дойда. Просто кажи къде.
Кейт се бе усъмнила в искреността на това изказване, предполагайки, че леля й ще иска да остане близо до своите крайморски ухажори. Но въпреки това се бе съгласила и в края на октомври двете дами и Жанет се бяха нанесли в една удобна квартира в Клоуз44.
Наскоро се бяха навършили шест месеца от кончината на господин Гринаул, но вдовицата му бе направила грешка в смятането и мислеше, че бе изминало повече време. В деня на пристигането им в Норич стана ясно, че тази грешка се бе превърнала в неоспорим факт за нея.
— Само си помисли — рече тя, когато извади миниатюра на покойния си съпруг от багажа, прегърна я и седна за миг на един стол, попивайки очите си с кърпичка, — че само преди девет месеца той все още бе тук, с мен.
— Имаш предвид шест, лельо — отвърна Кейт, без да се замисля.
— Само девет месеца — повтори госпожа Гринаул, сякаш не бе чула племенницата си. — Само девет месеца!
Това накара Кейт да спре с опитите си да я поправя.
— Случи се през май, госпожице Вавасор — рече й по-късно Жанет. — Но до Коледа най-вероятно ще станат дванайсет месеца.
Но Кейт не й обърна внимание. Според нея Жанет бе много неблагодарна и не бе редно да си позволява да говори с такъв сарказъм за леля й. Когато госпожа Гринаул реши да разнообрази траурното си облекло с малко дантела, след пристигането си в Норич, Жанет получи няколко подаръка под формата на скъпи дрехи. Госпожа Гринаул не очакваше само слугуване от своите прислужници: тя очакваше и преданост, дискретност и може би малко потайност. И тъй като плащаше за тези неща, бе редно да ги получи.
Кейт прие да остане цял месец с леля си в Норич, а госпожа Гринаул заяви, че до края на този месец ще убеди господин Чийзакър да поиска ръката на племенницата й. Кейт напразно я увещаваше, че не желае подобен ухажор и със сигурност ще му откаже, ако й направи предложение.
— Това е много хубаво, скъпа моя — казваше леля Гринаул, — но знаеш, че някой ден ще трябва да се задомиш. А в Ойлимид ще имаш всичко.
Това предложение бе изключително щедро от страна на госпожа Гринаул, имайки предвид факта, че господин Чийзакър се интересуваше от нея, а не от племенницата й, и постоянно демонстрираше това. Именно той бе наел квартирата в Клоуз и им бе изпратил птици и сметана от Ойлимид, като се бе отбил да ги види още на сутринта след пристигането им. Но винаги обръщаше по-голямо внимание на лелята, отколкото на племенницата.
— Аз съм за господин Чийзакър, госпожице — рече Жанет веднъж. — Може би капитанът е по-привлекателен и не е толкова закръглен, но какво е приятната външност, когато нямаш нищо в джоба? Не харесвам бедните хора, а господарката също не ги харесва.
От тези думи стана ясно, че Жанет не възприемаше госпожица Вавасор като конкурент за вниманието на господин Чийзакър.
