Скъпа моя госпожице Вавасор,
Не съм имала удоволствието да се запозная лично с вас, но често съм слушала за вас от скъпата ни обща приятелка и роднина лейди Маклауд, при която в момента сте отседнала, доколкото разбирам. Вашата баба по майчина линия, лейди Флора Маклауд, и моята майка, графинята на Лейт, бяха доведени сестри и въпреки че оттогава обстоятелствата ни пречат да се опознаем толкова добре, колкото е редно, никога не съм забравяла за тази връзка помежду ни и винаги съм ви смятала за човек, чието добруване живо ме интересува.“
„От тогава?“ Какво има предвид с това „от тогава“, при положение че никога не сме се срещали? — зачуди се Алис. — И защо казва, че не сме се опознали толкова добре, колкото е редно?
„С огромно задоволство научих за предстоящата ви женитба за достойния джентълмен господин Джон Грей от Недъркоутс, Кеймбриджшир. Когато за пръв път чух за него, аз реших да го проуча и за щастие, открих, че заслужавате похвала за този прекрасен избор. (Ако читателят е останал с такова впечатление за характера на Алис, каквото исках да създам у него, значи е осъзнал колко обидна беше тази похвала за нея). Бях уведомена, че господин Грей е джентълмен във всяко едно отношение. Разбрах, че има безупречни привички и всяка млада жена би била щастлива да се обвърже с човек като него. Освен това разполага с достатъчно средства и никой не би могъл да има възражения относно този брак. Всичко това много ме зарадва. Зарадва и маркизата на Единбург, с която имате почти толкова силна родствена връзка, каквато имате с мен и която, уверявам ви, също се интересува от вашето благополучие. В момента съм отседнала при нея и мога да потвърдя, че е напълно съгласна с мен.
Сигурно се досещате колко бяхме смаяни да научим от лейди Маклауд, че сте казали на господин Грей, че сте размислили! Скъпа моя госпожице Вавасор, нима това е вярно? Има неща, за които една млада дама няма право да «размисля», след като вече е дала своето съгласие. И приемането на предложение за брак несъмнено е едно от тези неща. Господин Грей не може да ви принуди да станете негова съпруга по законен път, но има пълното право да предяви претенциите си към вас пред Бог и хората. Нима не осъзнавате, че той най-вероятно е обзавел дома си в съответствие с вашите изисквания? (Предполагам, че лейди Маклауд бе дочула нещо за градината в Недъркоутс и бе споменала това пред графинята). Нима не осъзнавате, че вече се е похвалил на всичките си приятели? Имате ли причина за това свое решение? Казаха ми, че нямате! Нищо не бива да бъде правено без причина, особено когато става дума за решение с такива последствия за вашето бъдеще и репутация. Надявам се, че ще се замислите над това, преди да унищожите щастието си, както и щастието на един много достоен мъж.
Преди няколко години чух, че сте била обвързана с мъж, който не е притежавал нито едно от качествата, правещи чест на господин Грей. Много ще се огорча, а същото би могло да бъде казано и за маркизата, която споделя моето мнение, ако науча, че решението ви да развалите годежа си с господин Грей е било взето с надеждата да подновите този напълно неподходящ съюз. Нищо не би могло да ме разочарова повече, скъпа госпожице Вавасор, а бих могла да използвам и някоя по-силна дума.
Посъветваха ме да ви пиша като представител на семейството на клетата ви майка, защото това би ви помогнало да вземете правилното решение, особено, при положение че в момента имам възможността да изразя както своето мнение, така и становището на маркизата на Единбург. Умолявам ви, скъпа моя госпожице Вавасор, да си припомните какво дължите на Бог и на хората, да спазите обещанието си и да сключите този напълно порядъчен брак, който ще задоволи всичките ви приятели и роднини.
