Когато писмата пристигнаха, лейди Маклауд не си беше вкъщи и съм склонен да вярвам, че авторът на едно от тях се бе съгласувал с нея, преди да го изпрати. Но ако това е така, тя не се бе осмелила да присъства на реакцията, предизвикана от атаката. Става дума за писмото на лейди Мидлотиан. Лейди Маклауд несъмнено не знаеше нищо за второто писмо, въпреки че то също бе резултат от разгорещените дискусии относно греховете на Алис. То бе изпратено от лейди Гленкора. Алис отвори двете писма много бавно. Първо разпечата писмото на лейди Мидлотиан и по бузите й изби червенина от гняв, когато видя подписа. Погледът й се плъзна по текста и тя прочете няколко думи, след което насочи вниманието си към другото писмо, по-краткото. Когато видя, че бе подписано „Гленкора Палисър“, тя реши да прочете първо него. Прочете го два пъти, преди да се заеме с неприятната задача да изслуша лекцията на лейди Мидлотиан. Читателят ще има възможността да се запознае и с двете писма, но графинята ще има предимство.
