Капитан Белфийлд също бе в Норич, благодарение на мнимо военно назначение като доброволец по строева подготовка. Можем да предположим, че той притежаваше някакви достойнства в това отношение и както неговият добър приятел Чийзакър се бе изразил, поне веднъж в живота си щеше да си изкарва прехраната с честен труд. Капитанът и господин Чийзакър бяха изгладили различията си и напуснаха Ярмът като съюзници. Най-вероятно бяха сключили нещо като договор, защото капитанът отново разполагаше с пари и това се дължеше на щедростта на неговия приятел. Капитанът не бе погасил предишните си задължения към него, нито пък господин Чийзакър бе настоял за това. Той бе разтворил широко кесията си и му бе казал, че ако всичко се развие по план, ще бъде поканен в Ойлимид тази зима. Капитан Белфийлд бе кимнал и бе отвърнал, че всичко ще се развие по план.
— Предполагам, че няма да се виждате често с капитана — заяви господин Чийзакър на госпожа Гринаул на сутринта след пристигането й в Норич. Бе дошъл чак от Ойлимид, за да я попита дали се чувства удобно (а и за да проучи местните пазари). В момента носеше чифт черни ботуши за езда върху панталоните си и кръгъл цилиндър, като изглеждаше много повече в свои води, отколкото бе изглеждал на плажа.
— Едва ли, струва ми се — отвърна вдовицата. — Каза ми, че ще дежури по десет-дванайсет часа на ден. Горкият!
— Ще му се отрази много добре и трябва да ми бъде благодарен за това, че му уредих назначението. Но той ми каза да ви се извиня от негово име, ако не успее да дойде да ви види.
— О, разбирам напълно и няма да забравя.
— Виждате ли, ако не работи сега, ще затъне още повече. Останал е без пукнат грош.
— Нима?
— Без пукнат грош, госпожо Гринаул. Освен това е затънал в дългове. Не е лош човек, разбира се, но не може да му се има доверие.
След още няколко въпроса, които бяха почти нежни, и обещание за още подаръци от своята мандра, господин Чийзакър си тръгна, като едва не забрави да попита за госпожица Вавасор.
На прага той си размени няколко думи с Жанет.
— Не е идвал тук, нали, Джени?
— Още не сме го виждали, сър, а това е много странно.
Господин Чийзакър даде монета от половин крона на момичето и си замина. Най-вероятно Жанет бе забравила, че капитанът се бе отбил след края на дежурството си предишната вечер.
Неговите десет или дванайсет часа работа на ден бяха разпределени много странно, тъй като понякога работеше сутрин, а в други случаи работеше вечер. Но истината бе, че през първата половина на ноември можеше да бъде видян из града по всяко време на деня и често се отбиваше в Клоуз. В Норич имаше два пазарни дни през седмицата, но тогава капитанът винаги бе дежурен, защото никога не можеше да бъде видян близо до Клоуз. Господин Чийзакър, от друга страна, обикновено посещаваше Норич в пазарни дни. По тази причина двамата не се срещаха. Господин Чийзакър винаги отиваше до квартирата на госпожа Гринаул с файтон, тъй като бе пристигнал с влака, и винаги й носеше голяма кошница с продукти от своята мандра. Госпожа Гринаул напразно протестираше и се опитваше да го убеди, че не желае тези подаръци. Дори го заплаши, че ще започне да ги връща. Но кошниците продължиха да пристигат и госпожа Гринаул се чудеше какво да прави с тях. Чийзакър просто ги оставяше на прага и отиваше да върши своята работа в града, като се отбиваше при дамите на връщане. И никога не забравяше да вземе кошницата си от Жанет и обикновено й задаваше няколко въпроса за капитана, а прислужницата му отговаряше под секрет, така че между двамата се завърза приятелство.
— Какво да правя с тези подаръци? — попита госпожа Гринаул, когато една сутрин Кейт влезе в дневната и видя поредната кошница на масата. — Толкова е тежка, че Жанет едва я донесе.
— Така е, госпожо, а имам силни ръце.
— Какво да правя, Кейт? Господин Чийзакър е толкова щедър!
— И харесва и двете ви — добави Жанет.
— Разбира се, имам специална причина да не искам го обидя — отбеляза лелята, взирайки се многозначително в племенницата си.
— Не знам нищо за твоите причини, лельо, но ако бях на твое място, щях да оставя кошницата неотворена. Нали този следобед ще дойде, за да си я вземе.
— Имаш ли нещо против да говориш с него, Кейт, и да му обясниш, че трябва да престане с тези подаръци? Би могла да му кажеш, че ако обещае да не носи повече, ще се съгласиш да вземеш тази?
— Няма да направя това, лельо. Подаръците не са за мен.
— О, Кейт!
— Глупости, лельо. Няма да допусна да казваш такива неща, и то пред Жанет.
— Наистина мисля, че подаръците са за двете ви, госпожо. И човек просто няма откъде да си купи такава сметана в Норич. Нито такива яйца.
— Чудя се какво има в кошницата.
Вдовицата повдигна ъгълчето на кърпата, с която бе завита.
— Кълна се, че това е пуйче!
— Боже мой! — възкликна Жанет. — На пазара ще ти вземат поне шестнайсет пенса за едно пуйче!
— Изключено е да говоря с него по този въпрос — заяви Кейт.
— Кълна се, че не разбирам защо не искаш — отвърна госпожа Гринаул. — Можем да го направим заедно.
