— Що се отнася до това — отвърна той, — не виждам защо не можете да приемете малко сметана, но се надявам, че причината за тези скрупули съвсем скоро ще изчезне.
Вдовицата не отговори, но го изгледа благо и го покани да седне.
Преди да го направи, той внимателно сложи шапката и бастуна си в ъгъла и след това свали ръкавицата си. Не му бе лесно, защото ръката му беше гореща. Изглеждаше готов за велики подвизи. Когато зализа косата си назад, от къдриците му се разнесе сладко ухание на парфюм. Всяко косъмче на мустаците му бе на мястото си и това ясно показваше, че бе посетил фризьор, след като свършил работата си на пазара. Освен това сутринта бе носил различно палто, така че едва ли ще сгреша, ако изкажа предположението, че вероятно е посетил и шивач.
— Как вървят нещата в Ойлимид? — попита госпожа Гринаул, виждайки, че гостът й има нужда от помощ, за да започне разговора.
— Много добре, госпожо Гринаул, много добре. И всичко ще бъде още по-прекрасно, ако успея с начинанието, което съм планирал за днес.
— Надявам се всичките ви начинания да бъдат успешни.
— Всичките ми бизнес начинания са успешни, госпожо Гринаул. Не дължа пари на нито една банка в Норич, а още не съм овършал и четвърт от миналогодишната царевица, с което малко фермери могат да се похвалят. Но повечето от тях трябва да плащат рента, така че не е редно да се хваля.
— Знам, че провидението е било милостиво към вас, господин Чийзакър, поне що се отнася до материалните неща.
— Не съм оставил всичко на провидението, госпожо Гринаул. По мои наблюдения онези, които го правят, обикновено свършват зле. Започвам работа рано сутрин и приключвам късно вечер. Знам кога съм на печалба от нечий труд и кога не съм. Работя толкова усърдно, сякаш от това зависи прехраната ми.
— Винаги съм знаела, че разбирате от фермерство, господин Чийзакър.
— Така е, разбирам. Но както видяхте в Ярмът, обичам и да се забавлявам. Имам четирима ловци, като всеки истински джентълмен, и ходя на лов в собствените си земи. Но през повечето време работя. А има мъже като Белфийлд, които изобщо не работят. И как живеят? Постоянно молят за пари.
— Но той е воювал за родината си, господин Чийзакър.
— Белфийлд? Да е воювал? Не знам какво ви е наговорил, но истината е, че е прекарал десет години на Карибите, където е воювал единствено с комарите.
— Но е бил в Крим. Участвал е в битката за Инкерман, например…
— В Крим! Добре, щом казвате. По-добре разпитайте, преди да му повярвате. Но да се върнем на темата, госпожо Гринаул. Видяхте малкото ми местенце в Ойлимид.
— Прекрасно имение. Единственото, което му липсва, е господарка.
— Точно така! Напълно сте права. Единственото, което му липсва, е господарка. И има само една жена на този свят, която бих искал да видя на тази позиция. Арабела Гринаул, бихте ли станала тази жена?
Докато говореше, той се изправи, застана пред нея и постави дясната си ръка на сърцето.
— Аз, господин Чийзакър! — възкликна тя.
— Да, вие. Кой друг? Откакто се запознахме, нямам очи за никоя друга жена. А и преди това не съм имал. Разбрах, че щастието ми зависи от вас в мига, в който ви зърнах.
— О, господин Чийзакър, мислех, че гледате другаде.
— Не, не, не. Грешите, госпожо Гринаул. Изпитвам огромно уважение към госпожица Вавасор, но истината е…
— Господин Чийзакър, какво очаквате да ви кажа?
— Какво очаквам да ми кажете? Очаквам да ми кажете, че ще станете моя жена. Очаквам да ми кажете, че ще стана ваш съпруг. Очаквам да ми кажете, че всичко, което притежавам в Ойлимид, ще стане ваше. Очаквам да ми кажете, че откритият файтон, който гледах днес, ще стане ваш. О, да. Най-прекрасното нещо, което някога сте виждали. Файтон с две понита, точно като онзи, който съпругата на лорд-наместника48 кара навсякъде. Това трябва да ми кажете. Хайде, госпожо Гринаул!
— Ах, господин Чийзакър, не знаете какво означава да сте погребали младостта си преди едва дванайсет месеца.
— Но вие го погребахте, госпожо Гринаул. Това е свършен факт. Колкото и да седите тук, сама от сутрин до вечер, той няма да се върне. Скърбя за него. Наистина. Клетият Гринаул! Но какво повече мога да направя?
— Аз мога да направя повече, господин Чийзакър. Мога да го оплаквам в самота и мълчание.
— Не, не, не. Каква би била ползата от това? Да страдате за нищо! И да карате мен да страдам за нищо. Помислете за това!
В тона на господин Чийзакър се бе появил укор.
— Не е писано да се случи, господин Чийзакър.
— Но може да се случи. Трябва да се случи. Хайде, госпожо Гринаул. Разбираме се много добре. Опознахме се достатъчно. Хайде, скъпа моя.
И той се наведе напред и понечи да обвие ръка около кръста й.
Точно тогава на вратата се почука и Жанет влезе. Съобщи на своята господарка, че капитан Белфийлд е долу и иска да говори с нея по един въпрос.
— Разбира се, Жанет. Покани капитан Белфийлд да се качи — отвърна вдовицата.
— Проклет да е капитан Белфийлд! — рече господин Чийзакър.
