— Ще получиш част от тяхната стойност. Взети заедно, английските благородници могат да бъдат приятна компания. Самият аз никога не съм се опитвал да вляза в тези среди, въпреки че може да се каже, че се ожених за такъв човек. Истината е, че това по-скоро ми попречи, отколкото ми помогна. Но знай, че мъжете и жените трябва да растат нагоре, като растения. Всеки се стреми да си намери най-слънчевото място, където да пусне корени и ако имам избор между това да се запозная с пекар или с пер, ще избера пера, освен ако пекарят не ми предложи нещо допълнително. И не смятам, че това ме прави подлизурко, защото никога не се подмазвам. Просто се опитвам да израсна нагоре към светлината, точно като дърветата.
Алис изслуша мъдрите съвети на баща си с усмивка, но не направи опит да му отговори. Той рядко си правеше труда да й чете лекции и да я съветва.
— Е, татко, надявам се, че ще израсна към светлината — каза тя и слезе от файтона.
Той не влезе с нея в къщата, а нареди на кочияша да кара към клуба му.
Алис намери бележка от братовчед си Джордж на масата:
„Разбрах, че утре ще ходиш на гости на семейство Палисър в Мачинг Праяри. Искам да говоря с теб, преди да заминеш. Ще ми позволиш ли да го направя тази вечер, да кажем в девет часа?
Алис веднага реши, че не може да му откаже, въпреки че не желаеше да го вижда. Искаше й се да не бе минавала през Лондон на път за Йоркшър, въпреки необходимостта да замени част от дрехите си. Тя се замисли. Откъде Джордж бе разбрал за планираното й посещение и как бе научил, че ще прекара тази вечер в Лондон? И защо я следеше толкова внимателно и винаги знаеше къде може да я намери? Тя нямаше избор и трябваше да се съгласи да говори с него, така че уреди всички подробности около заминаването си преди девет часа, след което седна да го чака в дневната.
— Толкова се радвам, че ще ходиш в Мачинг Праяри — бяха първите му думи към нея. Може би ако Алис го бе попитала защо се радва, и той щеше да я посъветва да израсне към светлината. Но тя не го направи.
— Откъде разбра, че ще ходя?
— Един приятел ми каза. Всъщност беше Бурго Фицджералд.
— Господин Фицджералд? — възкликна изумено Алис. — Той откъде е разбрал?
— Нямам представа, Алис. Но едва ли от лейди Гленкора.
— Това би било невъзможно.
— Напълно съм съгласен. Струва ми се, че тя поддържа близки отношения със сестрата на Бурго и може би е научил от нея.
— И той ти е казал, че заминавам утре? Откъде има толкова точна информация?
— Попитах Кейт и тя ми каза кога ще пътуваш. Да, знам. Кейт не е трябвало да ми казва. Сигурно си я предупредила да не разкрива плановете ти на нищожества като мен. Но не бива да се сърдиш на Кейт. Нямаше да ми каже, ако с въпросите си не й бях показал, че вече знам за пътуването ти до Йоркшър. Признавам, че не разбирам защо е нужно да ме държиш в пълно неведение.
Алис почувства, че се изчервява. Бе предупредила Кейт, защото тя продължаваше да нарушава обещанието си, говорейки за Джордж в писмата си. Алис дори сега не повярва, че Кейт я бе предала. Вместо това си помисли, че самата тя бе постъпила неразумно.
— Наистина не разбирам — продължи Джордж, говорейки, без да гледа към нея. — Доскоро бяхме толкова добри приятели! Помниш ли терасата в Базел? А сега ми се струва, че сме се отчуждили. Дори по-лошо. Струва ми се, че съм под някаква възбрана. Нима съм сторил нещо, което те е обидило, Алис? Ако е така, просто ми кажи. Не си от хората, които крият чувствата си.
— Не си направил нищо — отвърна тя.
— Тогава защо ми е забранено да знам какви са плановете ти? И защо онзи ден ми бе казано, че нямам право да те поздравя за това, че вече си свободна жена? Смея да твърдя, че ако бе взела това решение в Швейцария, щеше да ми позволиш да го обсъдя с теб, като твой приятел и почти брат.
— Не мисля така, Джордж.
— Сигурен съм, че щеше да ми позволиш. И защо Кейт е била предупредена да не ми казва за това пътуване до Мачинг Праяри? Знам, че е била предупредена, въпреки че отрича.
Алис мълчеше, тъй като не знаеше как да отговори на обвиненията, отправени срещу нея. Може би се надяваше, че нейният обвинител ще й позволи да остави въпроса без отговор. Но Вавасор не бе толкова милостив.
— Ако имаш някаква причина, Алис, струва ми се, че имам право да я науча.
В продължение на няколко секунди тя обмисляше отговора си. Той също мълчеше, взирайки се в лицето й. Тя го погледна и не видя нищо друго, освен белега му. Очите му блестяха ярко, почти свирепо. Знаеше, че бе напълно сериозен и реши да бъде също толкова сериозна.
— Мисля, че имаш това право — каза Алис най-накрая.
— Тогава ми позволи да го упражня.
— Мисля, че имаш това право, но също така смятам, че би било недостойно, ако го упражниш.
— Не те разбирам. За Бога, Алис, не ме дръж в неведение! Ако съм те обидил по някакъв начин, позволи ми да премахна обидата с извинение.
— Не си ме обидил.
