— Ако има нещо, което пречи на нашето приятелство и те кара да се държиш по един начин с мен в Швейцария и по друг в Лондон, просто ми кажи какво е това нещо и може би ще те разбера. Но не мога да понеса съмненията, особено след признанието ти, че имам право да науча причината за проблема.
— Тогава ще бъда откровена с теб, Джордж, колкото и болезнено да е това за мен.
Тя отново млъкна и го погледна, надявайки се в последния момент да я избави от това задължение, но лицето му продължаваше да бъде само белег и очи, а в изражението му нямаше и капка милост.
— Твоята сестра, Джордж, е решила, че раздялата ми с господин Грей може да доведе до подновяване на нашата връзка. Знаеш колко много иска да се оженим и разбираш защо сметнах за необходимо да я помоля да мълчи по този въпрос. Това е всичко.
— Значи ме наказваш за нейните грехове — отвърна той, но белегът на лицето му се бе затворил и изражението му отново бе станало дружелюбно.
— Не съм казвала нищо за грехове, Джордж, но реших, че трябва да бъда внимателна.
— Ти си откровена жена, Алис — рече той след кратко мълчание. — Може би най-откровената, която някога съм познавал. Ще накарам Кейт да уважи молбата ти. Сега вече можем да бъдем приятели, нали?
И той протегна ръка през масата.
— Да — отвърна Алис, — щом го искаш.
Гласът й беше несигурен и колеблив, сякаш току-що е осъзнала, че той не й бе обещал нищо.
— Разбира се, че го искам — заяви Джордж и тя му подаде ръката си. — Сега мога ли да говоря за новопридобитата ти свобода?
— Не — отвърна Алис. — Една жена не може да постъпи така, както постъпих аз, без да изстрада своето решение. Всеки ден мисля за него, но не ме карай да го обсъждам.
— Но мога да говоря за пътуването ти до Мачинг, нали?
В гласа му се бе появила ведрост, която накара Алис да му отговори с усмивка:
— Не виждам какво можеш да ми кажеш по този въпрос.
— Имам много за казване. Толкова се радвам, че си решила да отидеш. Опитай се да се сприятелиш с господин Палисър.
— С господин Палисър?
— Да, с господин Палисър. Трябва да прочетеш няколко алманаха по финанси. Ще ти ги изпратя, ако искаш.
— О, Джордж!
— Говоря напълно сериозно. Не за алманасите, тъй като най-вероятно няма да имаш време, а за господин Палисър. Почти е сигурно, че той ще бъде новият канцлер на хазната49.
— Нима? Но защо ми е да се сприятелявам с новия канцлер на хазната? Не се нуждая от държавни пари.
— Но аз се нуждая, мила моя. Не разбираш ли?
— Не, не разбирам.
— Мисля, че ще спечеля следващите избори.
— Надявам се, че ще ги спечелиш.
— И ако ме изберат, моята работа ще бъде да подкрепям кабинета… или по-скоро новия кабинет, защото несъмнено ще има промени.
— Надявам се, че промените ще бъдат за добро.
— Това е сигурно, Алис.
— Иска ми се всички министри да бъдат сменени.
— А, това няма как да стане. Знам за какво си мечтаеш, но мъжете, които наистина защитават интересите на своите избиратели, не са в достатъчно силна позиция, за да бъдат извикани в кабинета. Човек не може да язди четири коня едновременно, защото е филантроп и не иска никой от тях да се измори. Човек не може да управлява добре, само защото наистина иска хората да бъдат управлявани добре.
— И никога ли няма да се появят подобни мъже?
— Не е невъзможно. Признавам, че имам амбицията някой ден самият аз да стана такъв мъж. Но детето трябва да пълзи, преди да се научи да ходи. Човек като мен, който се надява да постигне нещо в политиката, не може да поема рискове. Ще ми бъде от огромна полза, ако мой близък приятел се сприятели с господин Палисър — особено ако този близък приятел носи същото име.
— Джордж, опасявам се, че не съм добра в завързването на подобни приятелства.
— Казват, че Палисър се ръководи от жена си във всичко и тя е много умна. Това, на което най-много разчитам, Алис, е, че ще ме подкрепяш в политическата ми кариера и ще ми помагаш.
— Мога веднага да ти обещая, че ще те подкрепям. Но се опасявам, че помощта ми ще бъде безполезна.
— Няма да бъде безполезна, Алис, не и ако заемеш онази позиция в обществото, която се надявам, че някой ден ще заемеш. Нима мислиш, че в днешно време жените нямат влияние върху политическия живот? Оказват почти такова голямо влияние, каквото оказват и мъжете.
В отговор на това Алис поклати глава, но въпреки това се почувства доволна и поласкана.
Джордж си тръгна, без да казва нищо повече за брачните й планове, както минали, така и бъдещи, и Алис си легна щастлива от това, че му бе обяснила съображенията си.
