Както обикновено, наложи му се да изтърпи цяла минута безсмислени ругатни, преди да успее да привлече вниманието на следователя от БКР. Едва след това му разказа за безпокойството си. Отговорът бе в типичния стил на Хардуик:
— Смяташ, че миналото време означава, че извършителят вече е оставил няколко отрязани глави зад гърба си, преди да пречука приятелчето ти, така ли?
— Ами според мен е очевидно — отвърна Гърни, — при условие, че известните ни три жертви все още са били живи, когато е написано.
— И какво искаш да направя аз?
— Не би било зле да се направи запитване за прилики с МО на други случаи.
— А колко точно подробно искаш описанието на модус операнди? — Заради подигравателната интонация на Хардуик латинският термин прозвуча като шега. Шовинистичната му склонност да се надсмива над чуждите езици винаги бе успявала да подразни Гърни.
— От теб зависи. По мое мнение раните в гърлото са ключовият факт.
— Хм. И предлагаш запитването да се разпрати до Пенсилвания, Ню Йорк, Кънектикът, Роуд Айлънд, Масачузетс, може би и Ню Хемпшир и Върмонт?
— Не знам, Джак. Ти реши.
— Времева рамка?
— Последните пет години? Както ти сметнеш за най-удачно.
— Последните пет е точно толкова добър вариант, колкото и всеки друг. — В неговата уста прозвуча като „толкова лош, колкото и всеки друг“. — Готов ли си за сбирката на капитан Р.?
— Утре ли? Разбира се, ще бъда там.
След известно мълчание последва:
— Значи смяташ, че на скапания откачалник не му е за пръв път, така ли?
— Има такава възможност, не си ли съгласен?
Нова пауза.
— А ти стигна ли до нещо?
Гърни набързо осведоми Хардуик за фактите и новото им обяснение. Завърши с едно предложение:
— Знам, че Мелъри е бил в някаква клиника преди петнайсет години. Няма да е зле да провериш дали има данни за негови криминални или противообществени прояви. Всичко, свързано с алкохол. Същото за Албърт Шмит и за Ричард Карч. Разследващите случаите на Шмит и Карч работят по биографиите на жертвите. Може да са изровили нещо важно. Впрочем не би навредило да се надникне малко по-надълбоко и в миналото на Грегъри Дърмот. Той е замесен в тази каша по някакъв начин. Има причина убиецът да избере именно неговата пощенска кутия. Освен това сега заплашва и него самия.
— Той какво?!
Гърни разказа на Хардуик за бележката, залепена на прозореца на Дърмот и за разговора си с лейтенант Нардо.
— Как мислиш, какво ще открием от тези проверки?
— Нещо, което да свързва логично трите факта. Първо, че убиецът се е прицелил в жертви, които са имали проблеми с алкохола в миналото. Второ, няма доказателства, че е познавал лично който и да е от тях. И трето, подбрал е жертви, които са твърде отдалечени географски една от друга. Това предполага наличието на някакъв фактор, различен от прекаляването с алкохол — нещо съществено, което ги свързва помежду им, с убиеца, а вероятно и с Дърмот. Нямам представа какво е, но ще го позная, като го видя.
— И това ли е факт?
— Ще се видим утре, Джак.
А утрешният ден настъпи учудващо бързо. След разговора с Хардуик Гърни събу обувките си и се просна на кушетката в кабинета. Спа дълбоко, без нищо да нарушава съня му, през остатъка от следобеда и цялата нощ. Когато отвори очи, вече бе утро.
Стана, протегна се и надникна през прозореца. Слънцето бавно пълзеше по кафявия рид, който затваряше източната част на долината. По това прецени, че вероятно е около 7 часа сутринта. Имаше време до 10:30, когато щеше да тръгне за срещата в БКР. Небето бе кристалносиньо, а снегът проблясваше, сякаш примесен с натрошено стъкло. Красотата и спокойствието на тази сцена се примесиха към аромата на прясно кафе и животът — поне за миг — изглеждаше простичък и изначално добър. Продължителната почивка му бе помогнала да се възстанови напълно. Почувства се готов да проведе разговорите, които бе отложил — със Соня и Кайл. Спря го единствено мисълта, че и двамата още спят. Заигра се малко с образа на Соня — докато бе в леглото — после се насочи към кухнята, решен да им звънне веднага след като стане девет часа.
Усещаше къщата пуста, както винаги, когато Маделайн бе навън. Отсъствието й се потвърди от бележката, която откри на плота:
„Развиделява се. Слънцето скоро ще изгрее. Невероятно красиво. Със снегоходки до Карлсон Следж. Кафе в каната.“
