— Лейтенант Нардо, изправете се, моля. Време е за вашето появяване на сцената.
Тонът на Дърмот бе злокобен, театрален и ироничен. Възрастната жена започна да шепне — толкова тихо, че първоначално Гърни не бе сигурен дали не си измисля, че е чул мърморенето й: „Пат-пате, пат-пате, пат-пате, пат-пате, пат-пате“. Приличаше повече на тиктакането на часовник, отколкото на човешка реч.
Гърни наблюдаваше как Нардо отпуска ръце от тила си, протяга ги и свива пръсти. После пъргаво се надигна от пода край леглото. Движенията му бяха на човек в много добра физическа форма. Тежкият му поглед се премести от странната двойка на леглото към Гърни и обратно. Дори и нещо в сцената да го бе изненадало, каменното му лице не издаде това. Единственото нещо, което си пролича от начина, по който изгледа гъската и ръката на Дърмот зад нея, бе, че е наясно къде е оръжието.
В отговор Дърмот започна да гали гърба на птицата със свободната си ръка.
— Един последен въпрос, преди да започнем, лейтенанте. Говоря за намеренията ви. Смятате ли да изпълнявате точно каквото ви кажа?
— Определено.
— Ще приема този отговор за чиста монета. Сега ще ви дам серия инструкции. Трябва да ги следвате абсолютно точно. Ясно ли е?
— Да-а.
— Ако бях по-малко доверчив, щях да се замисля дали сте достатъчно сериозен, като се има предвид поведението ви. Надявам се, че схващате добре ситуацията. Но все пак ще сложа всичките си карти на масата, да не би да е останало нещо недоизяснено. Решил съм да ви убия. Това повече не подлежи на обсъждане. Единственият въпрос е
— Ще ме убиеш. Ама аз решавам кога. — Нардо говореше с нещо, близко до презрително отегчение, което явно забавляваше Дърмот.
— Точно така, лейтенанте. Вие решавате кога. Но това ще важи само до определен момент, разбира се — защото при всички положения накрая ще свърши по подходящия начин. Дотогава можете да останете жив, ако казвате, каквото искам да кажете, и правите, каквото искам да правите. Ясно ли ви е дотук?
— Да.
— Ще ви помоля да запомните, че във всеки един момент имате избора да умрете на секундата. Трябва просто да не последвате инструкциите ми. Съдействието ще прибави ценни мигове към живота ви. Съпротивата ще ги извади от общата сума. Какво може да е по-просто от математиката?
Нардо се взираше в него, без да мига.
Гърни плъзна крака си няколко сантиметра назад към краката на стола си, за да е в най-добра позиция за рязък скок към леглото. Очакваше напрежението между двамата мъже пред него всеки момент да избухне.
Дърмот спря да гали гъската.
— Моля, върнете крака си обратно на мястото, където беше — каза, без да сваля погледа си от Нардо. Гърни направи, каквото му бе казано. Определено започваше да уважава повече периферното зрение на мъжа на леглото. — Ако направите още едно движение, ще ви убия и двамата, без да казвам каквото и да било. Сега, лейтенанте — продължи ведро той, — слушайте внимателно каква е задачата ви. Вие сте актьор в пиеса. Името ви е Джим. В пиесата се разказва за Джим, съпругата му и синът й. Пиесата е кратка и проста, но има много силен завършек.
— Трябва да пишкам — каза жената замаяно, все едно беше пила. Пръстите й продължаваха да галят русите й къдрици.
— Всичко е наред, скъпа — отговори той, без да поглежда към нея. — Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде така, както трябваше да бъде. — Дърмот леко намести гъската в скута си — или по-скоро, пистолета в нея, както предположи Гърни. — И така, готово ли е всичко?
Ако погледът на Нардо можеше да убива, Дърмот щеше да е отдавна мъртъв. Вместо това единствената промяна, която личеше у него, бе някакво потрепване в ъгълчето на устните му. Можеше да е усмивка или пък тик от прекомерна възбуда.
— Ще приема мълчанието ви за „Да“, но само този път. Съвсем приятелски ви предупреждавам: каквато и да било неяснота в отговорите ви от тук нататък ще доведе до незабавното прекратяване на пиесата и на живота ви. Разбирате ли ме?
— Да-а.
— Добре. И така. Завесата се вдига и пиесата започва. Сезонът е късна есен. Времето — късна вечер. Отдавна е тъмно. Доста неприятно време — отвън има сняг, тук-таме и лед. Всъщност нощта много прилича на тази. Това е почивният ви ден. Прекарали сте го в местен бар, пили сте цял ден с приятелчетата си по чашка, до един пияници като вас. Точно така прекарвате всичките си почивни дни. Прибирате се вкъщи и пиесата започва. Клатушкате се към спалнята на съпругата си, влизате вътре. Лицето ви е червено и гневно. Очите — помътнели и глупави. Носите бутилка от уиски в ръка. — Дърмот посочи към бутилката от „Четири рози“ върху дървената ракла. — Може да използвате тази. Вземете я — сега.
Нардо пристъпи напред и взе бутилката.
Дърмот кимна с одобрение:
