— Много мъдър съвет получавате от приятеля си — каза той на Нардо. — Бих го последвал на мига, ако бях на ваше място. На детектив Гърни умът му сече като бръснач. Такъв интересен човек. Знаменит направо. Толкова много неща могат да се научат за някого, ако само погледне човек в интернет. Ще се удивите каква информация може да бъде получена, ако имаш име и пощенски код. Толкова малко лични данни се пазят наистина в тайна напоследък! — Дяволитият тон на Дърмот предизвика вълна от гадене у Гърни. Той си напомни, че специалността на Дърмот е да убеждава хората, че знае за тях повече, отколкото му е известно в действителност. Но мисълта за собствения му провал заради пощенската марка, поставяйки Маделайн в опасност, не искаше да напусне ума му. Почти непоносимо беше.
Нардо с нежелание се сниши към пода и легна по корем. Приличаше на човек, който се кани да прави лицеви опори. Дърмот го накара да сключи ръце на тила си, „ако не е прекалено много, моля“. За един кратък, но ужасяващ миг, Гърни си помисли, че това е подготовка за незабавна екзекуция. Вместо това Дърмот се загледа с удовлетворение към проснатия на земята лейтенант. После внимателно постави бутилката от уиски върху раклата — точно до голямата плюшена играчка. В този момент Гърни осъзна, че това не е просто птица, а голяма плюшена гъска. Вероятно пълна с… С нов пристъп на гадене той си припомни нещо от лабораторните доклади:
— Знанието къде се намират всички огнестрелни оръжия — обясни той със зловеща искреност, — е ключово за предотвратяване на трагедии. Има толкова много пистолети. Толкова много оръжия в неподходящи ръце. Разбира се, ще възразите, че не оръжията убиват хората. Хората убиват хора. Безспорно в това има истина. Хората наистина убиват хора. Но кой знае тази истина по-добре от хора с вашата професия?
Към малкия си списък от сигурни факти Гърни добави и този. Явно основната цел на дяволитите речи, които Дърмот произнасяше пред запленената публика, бе да подхранва собствените му илюзии за всемогъщество. Същото целяха и любезната поза, и заплашителната учтивост от писмата му до жертвите.
Сякаш за да докаже правотата му, Дърмот се обърна към него и попита като раболепен разпоредител в театър:
— Имате ли нещо против да седнете до онази стена ей там? — И направи знак към прост дървен стол вляво от леглото, точно до масичката с поставените в рамка чекове.
Гърни отиде до стола и седна на него, без да се поколебае.
Дърмот погледна пак към Нардо. Леденият му поглед странно контрастираше с окуражителния му тон:
— За нула време ще сте на крака! Само трябва да поставим на мястото му още един участник. Ще съм ви благодарен, ако проявите търпение.
На бузата на Нардо — от тази страна, която Гърни виждаше — трепна мускул. Челюстта му се стегна, а от врата по лицето му плъзна червенина.
Дърмот бързо се придвижи до другия ъгъл на стаята. Наведе се към креслото и прошепна нещо на жената, седнала в него.
— Трябва да пишкам — обяви тя и повдигна глава.
— Всъщност няма такова нещо — обясни той, като погледна към Гърни и Нардо. — Просто я дразни катетърът. С катетър е от много, много години. От една страна е неприятно, но иначе е голямо улеснение. Бог дава и Бог взема. Ези-тура. Не можеш да имаш само едното, получаваш и двете. Това не беше ли от някаква песен? — Той спря, като че се опитваше да постави нещо на мястото му. Затананика си някаква позната жизнерадостна мелодия, а после, все още с пистолет в дясната ръка, помогна на жената да стане с другата. — Ела, скъпа, време е за легло-легълцето, за последно.
Докато я водеше с къси стъпки през стаята и й помагаше да се подпре в полулегнало положение на възглавниците, той не спря да повтаря с глас като на малко момче: „Легло-легълцето, легло-легълцето, за последно в легло-легълцето…“.
После насочи пистолета някъде по средата между Нардо и Гърни и се огледа, без да бърза и без да спира погледа си върху нищо конкретно. Не можеше да се разбере дали вижда онова, което в действителност бе в стаята, или си представя друга сцена от друго време и място. След това погледна към жената на леглото и каза с убеждението на някакъв побъркан Питър Пан:
— Всичко ще е идеално. Всичко ще е така, както трябваше да бъде — и започна много тихо и нежно да си припява няколко несвързани ноти.
След малко Гърни разпозна една детска песничка от „Алиса в страната на чудесата“ — „Ей ни, обикаляме черничевия храст“. Не знаеше на какво точно се дължи — дали на неприязненото отношение, с което по принцип реагираше на нелогичността на детските песни и стихчета, или на факта, че конкретно в тази образите бяха прекалено глупави и странни. А може би бе заради веселата музика, която бе крайно неуместна в момента. Каквато и да бе причината, когато мелодията се разнесе в стаята, му се прииска да повърне.
