Намисли си число полностью

Точно когато на Мелъри започна да му идва в повече, Гърни извади от джоба си една индекс карта и му я подаде:

— Всички въпроси са тук. Господин Дърмот може и да не иска да отговори на всичките, но си струва да опитаме.

Докато вървяха сред лехите от увехнали и вехнещи цветя, Мелъри като че потъваше все повече в тревогите си. Когато стигнаха до патиото зад елегантния му дом, той спря и заговори, снижавайки гласа си, като че се притесняваше да не ги подслушват:

— Миналата нощ не спах изобщо. Тая работа с числото деветнайсет направо ме побърка.

— Не ти ли хрумна някаква връзка? Не се ли сещаш какво значение има за теб?

— Нищо съществено. Разни глупости. Веднъж един терапевт ми даде списък от двайсет въпроса, темата беше „Имате ли проблем с пиенето?“, а аз отговорих с „да“ на деветнайсет от тях. Първата ми съпруга беше на деветнайсет, когато се оженихме. Такива неща — случайни асоциации, нищо, за което човек да може да предвиди, че ще се сетя, независимо колко добре ме познава.

— Въпреки това той го е направил.

— Точно това ме побърква! Погледни фактите. В пощенската ми кутия е оставен запечатан плик. Получавам телефонно обаждане и ми се казва да си намисля, което число искам. Избирам деветнайсет. Отивам до кутията, вземам плика, а в писмото в него се споменава деветнайсет! Точно числото, което ми е хрумнало! Можеше да си помисля за две хиляди деветстотин петдесет и едно. Но помислих за деветнайсет и това бе числото в писмото. Казваш, че ЕСВ — екстрасензорните възприятия, са глупости, но как ще обясниш това по друг начин?!

Гърни отговори с тон, който беше толкова спокоен, колкото този на Мелъри — възбуден.

— Нещо липсва в представата ни за случилото си. Разглеждаме проблема по начин, заради който задаваме погрешни въпроси.

— А кой е правилният въпрос?

— Когато разбера, ти ще си първият, който ще научи. Но ти давам гаранция, че няма да има нищо общо с ЕСВ.

Мелъри поклати глава, като жестът му приличаше повече на тик, отколкото на начин за изразяване. После погледна към задната стена на къщата си и надолу към патиото, на което бе застанал. Празният му поглед разкриваше, че няма представа как се е озовал там.

— Хайде да влезем — предложи му Гърни.

Мелъри се съвзе и като че чак сега си спомни нещо:

— Забравих… извинявай, Кеди си е тук днес следобед. Не мога… искам да кажа, може би ще е най-добре да не… Имам предвид, няма да мога да се обадя на Дърмот веднага. Ще се наложи да импровизирам по-късно.

— Но ще го направиш днес, нали?

— Да, да, разбира се — просто трябва да е в подходящия момент. Ще ти звънна веднага след като говоря с него.

Гърни кимна и се вгледа в очите му: в тях ясно се различаваше страхът, че животът му се разпада.

— Само един въпрос, преди да си тръгна. Чух те да молиш Джъстин да говори за „вътрешни дихотомии“. Зачудих се какво означава.

— Нищо не ти убягва — отбеляза Мелъри с лека гримаса. — „Дихотомия“ означава разделяне, по-точно раздвояване на нещо. Използвам го, за да опиша конфликтите в нас.

— Имаш предвид неща от типа „Джекил и Хайд“?

— Да, но това е по-дълбоко. Човешките същества са силно обременени с вътрешни конфликти. Те оформят взаимоотношенията ни с другите, създават усещане за безсилие и безизходица, съсипват живота ни.

— Дай ми някой пример.

— Мога да ти дам стотици. Най-елементарният е конфликтът между начина, по който възприемаме себе си, и онзи, по който възприемаме другите. Например, ако се караме и ти ми се развикаш, аз ще реша, че причината е в твоята неспособност да се сдържаш. Ако аз ти се разкрещя обаче, ще сметна, че причината е не в моята избухливост, а в това, че си ме провокирал — че си направил нещо, заради което ще е подходящо и дори правилно да ти се развикам.

— Интересно.

— Всички сме склонни да ставаме жертви на убеждението, че обстоятелствата покрай мен предизвикват моите проблеми, но твоите проблеми са предизвикани от собствените ти личност и характер. А това създава конфликти. Моето желание всичко да става по моя начин изглежда оправдано, докато твоето — да става по твоя начин — е инфантилно. Добър е денят, през който аз се чувствам добре, а ти също се държиш добре. Начинът, по който аз виждам нещата, е начинът, по който те стоят. Начинът, по който ти ги виждаш, е изкривен от твоите разбирания.

— Схванах идеята.

— Това е просто началото, едва докосва повърхността. Умът е всъщност купчина противоречия и конфликти. Лъжем, за да накараме другите да ни вярват. Крием истинската си същност в търсене на близост. Преследваме щастието по такъв начин, че в крайна сметка го прогонваме. Когато грешим, най-силно настояваме, че сме прави.

Мелъри се бе захванал сериозно да излага програмата си и говореше енергично и с дар слово. Дори в тази стресова ситуация тя успяваше напълно да ангажира вниманието му.

— Оставам с впечатлението — намеси се Гърни, — че говориш за някаква лична болка, а не просто за общочовешко състояние.

Мелъри кимна бавно.