Тайсън стигна до площада пред катедралата Пху Кам. В северната част на площада се виждаше картечно гнездо, зад укрепление от пясъчни чували. Там се разхождаха няколко виетнамски войници, хванати за ръце — нещо обичайно според виетнамските навици. Иначе нямаше никакви признаци, че в Уей се води война. Куанг Три на север и Пху Бай на юг бяха осквернени от бодлива тел, оръдейни позиции и зелени пластмасови чували. Както бе казал мосю Бурнар, Уей си оставаше една ненакърнена, призрачно привлекателна илюзия, чиято сила и очарователност изпъкваха още по-ярко на фона на насилието, обсебило действителността извън стените му.
Тайсън зави по една тясна уличка и спря пред оградата на градинката. Скочи от джипа, метна на рамо пушката си, след което се протегна и взе от задната седалка тежка кутия, загърната в гарнизонната коледна хартия.
Той огледа улицата, след това отвори дървената порта и прекоси градината, застлана с хибискуси и коледни звезди. Дръпна въженцето на звънеца и минута по-късно възрастна прислужница отвори махагоновата врата.
— Здравейте. Аз съм лейтенант Тайсън. Бих искал да се видя със сестра Тереза.
Възрастната жена се усмихна, откривайки неравен ред червеникаво-кафяви зъби. Тя го преведе през тъмен вестибюл и го покани да влезе в дневната.
Тайсън подпря пушката си на бюфета и седна в старо кресло, тапицирано с овехтяла дамаска на сребърни рибки. Креслото и всички останали мебели изглеждаха европейски, макар и отпреди втората световна война. Отнякъде изпълзя гущер, който се стрелна нагоре по мръсната бяла стена и изчезна зад евтина репродукция на Светата дева. Мазилката между червените теракотени плочки на пода бе придобила зеленикавочерен цвят, въпреки че той изглежда бе току-що измит. Тропиците не бяха особено гостоприемни към човешките творения, помисли си Тайсън. И ако към това се прибавеше и вече четирийсетгодишната война, беше истинско чудо, че в тази разбита страна все още нещо съществуваше и функционираше.
Тайсън не я чу да влиза в стаята, но видя сянката й да се движи покрай стената. Той стана и се обърна. Носеше бяло памучно ао дай с висока надиплена яка.
Дългата до земята дреха имаше цепки до бедрата, но под нея тя носеше традиционния копринен панталон. Стори му се, че е леко смутена от факта, че я посещава в манастира. Тайсън също се почувства неловко, като се замисли над стореното. Войната бе добро обяснение за много нецивилизовани постъпки, но когато един мъж отива да посети една жена, той трябва да има доста основателни причини.
— Трябваше да отида до… командването на контингента американски военни съветници във Виетнам — каза той. Помисли си, че „просто минавах“ бе еднакво изтъркано и на френски, и на английски. — Как сте?
— Благодаря, добре. А вие? — склони глава тя.
— Благодаря, добре. — Той се поколеба, после вдигна кутията от земята и я постави върху бюфета. — За вас… и за другите сестри. Весела Коледа.
Тя погледна към кутията, но не каза нищо.
Тайсън се колебаеше между възможността да си тръгне или да продължи неочакваното си посещение. Знаеше, че ако помислите му бяха чисти, благоприятният повод, предлаган от традиционното християнско милосърдие по време на коледните празници, щеше да му помогне да превъзмогне подчертано непохватното си държане. Но истината бе, че си мислеше за други неща.
Сестра Тереза пристъпи крачка напред и постави дългите си пръсти върху кутията.
Тайсън извади походното си ножче от калъфа му и разряза опаковъчната хартия, след това отвори гофрирания картонен капак на кутията и разкри разнообразието от съкровища, с които разполагаше гарнизонната лавка: сапун, канцеларски принадлежности, консерви плодове, медицински талк, бутилка калифорнийско вино и други неща, предназначението и ролята на които може би трябваше да се обясняват.
Сестра Тереза се поколеба, след това бръкна в кутията и извади един сапун „Дайъл“, завит в златист станиол. Тя разгледа опаковката и часовника върху нея, след това я помириса и на устните й пробяга неволна усмивка.
— За всички — каза Тайсън, опитвайки се да обезличи още повече личния характер на подаръка. — За децата, за болницата… Дарение.
— Много ви благодаря — кимна тя. После остави сапуна обратно в кутията. — Весела Коледа.
Известно време те стояха в мълчание, после Тайсън каза:
— Вече ще тръгвам.
— Бихте ли… ме взели… С колата? — каза тя.
— До къде? — усмихна се той, изненадан от английския й.
— До болницата. — Разбира се.
Тайсън метна на рамо пушката си и тя го поведе към вратата.
Той я последва навън през градината и й помогна да се настани в джипа. Обиколи колата, за да провери дали не са му откраднали нещо, или по-лошо, дали не са му сложили някое смъртоносно устройство. Задоволен от огледа, но не и напълно спокоен, той се качи в колата, завъртя ключа и натисна копчето на стартера. Джипът не избухна, а индикаторът за горивото показваше, че половината резервоар все още е пълен. Явно вездесъщите виетконгци и местните крадци си бяха дали почивка. Той реши, че в крайна сметка страната не е чак толкова лоша.
