Той се взря в портретната снимка, на която бяха двамата с Марси, облечени официално с относително глупави усмивки, изобразени на лицата им. Тайсън се сети, че снимката беше направена на благотворителния бал в местната болница. Имаше и снимка на Керън в униформа, вероятно от личното й досие в картотеката на армията.
— Да ти налея ли нещо? — попита Марси.
— Чаша студена вода? — отвърна Тайсън. Марси излезе. Той прегледа статията. Прочете няколко реда наслуки: „Марси се е настанила да живее в луксозния квартал Ист Енд на Лонг Айлънд, докато Бен пребивава в ергенско жилище в модния източен Манхатън. Приятелите им твърдят, те не са се разделили официално, а просто живеят отделно“. Той прочете друг ред малко по-надолу: „видели са го да пие с нея в коктейл бара на скъпия хотел «Четири сезона» във Вашингтон. Представител на хотелската администрация не потвърди информацията, че Тайсън е бил регистриран в хотела, но служителите на хотела казаха, че е бил техен гост. Не знаем кой е платил сметката за стаята на Тайсън и за коктейлите с майор Керън Харпър, но се надяваме, че това не е било на гърба на данъкоплатеца“.
— Аз също — каза Тайсън на глас. — Доста дързост имат хората, които излагат на показ себе си и парите си в скъпите коктейл барове. — Той прочете още малко и долови между редовете, че „Америкън Инвестигейтър“ се интересува значително повече от възможната любовна интрига между него и Керън Харпър, отколкото от парите на американския данъкоплатец. Тайсън захвърли вестника, отвори чекмеджето на нощното шкафче и намери кутията цигари, която беше оставил там. Запали си една с картонена кибритена клечка.
Марси влезе в стаята с поднос в ръце, върху който носеше чаша ледено студена вода и чаша бяло вино. Подаде му водата и каза:
— Ще те закарам до болницата в Саутхемптън.
— Защо? Искаш да ме кастрират?
— Това също не е лоша идея. — Тя вдигна вестника и го прибра обратно в чекмеджето. После отпи от виното. — Интересна статия.
Тайсън сви рамене.
— Не знаех, че разследванията по обвинение в убийство се провеждат в коктейл барове — добави Марси.
— По-добре е от затворническа килия отговори Тайсън.
— Предполагам, че се опитваш да я замаеш с приказките си — каза Марси. — Използваш чара си.
Тайсън знаеше, че в думите й няма нито упрек, нито сарказъм, Марси просто обсъждаше едно възможно обяснение за интереса му към Керън Харпър.
— Ще ти кажа нещо, което няма да прочетеш нито в жълтата преса, нито където и да е другаде, и то е следното: дори да можех да разклатя или обезсиля обвинението на правителството, като компрометирам тази жена, нямаше да го направя — рече той. — Няма да го направя нито на нея, нито на теб, нито на себе си.
Марси кимна, после се усмихна:
— Но все пак в статията се намеква за нещо нечистоплътно. Ще откриеш същите намеци и във „Вашингтон Пост“, макар и в по-мека форма. Както и да е, ако искаш да се пробваш този път, давам ти условното си съгласие.
— В какъв смисъл условно?
— В зависимост от резултата. Тайсън изпи почти цялата чаша вода.
— Хубава ли е? — попита Марси с внимателно премерен неутрален глас.
Тайсън бе чувал този подвеждаш, въпрос достатъчно много пъти, за да знае правилния отговор.
— Що се отнася до външността й, можеш да прецениш и сама. Въпреки че определено не е моя тип. Тя е твърде предизвикателна и същевременно се държи прекомерно официално. Типично за човек, току-що придобил някаква власт. — Той скришом погледна Марси иззад ръба на чашата си.
Тя изглежда обмисляше думите му, и дори да й прозвучаха познато, не се издаде с нищо.
— Както и да е, щом става въпрос за делови отношения, прави каквото трябва. Аз също го правя, когато работя. — Тя се усмихна дяволито.
Тайсън остави чашата си, допуши цигарата и я изхвърли в чашата.
— Какво те накара да отидеш при Андрю Пикард? — попита той.
— Любопитството — сви рамене Марси. — Виждах къщата му от другата страна на залива, и един ден, когато бях излязла сама с лодка в морето, просто акостирах в задния му двор. Той косеше трева. Представих се. Поговорихме, след това си тръгнах.
— Предполагам, че ако той не живееше на крайбрежието, тази среща никога нямаше да се състои.
Тя погледна към него в другия край на спалнята.
— Ти там ли си ходил тази вечер?
— Да. И се почувствах доста глупаво, когато разбрах, че и ти си била там. Вероятно си мисли, че всички Тайсънови ще се изредят при него, за да видят какво прави. Може би трябва да докарам и майка си от Флорида. Тя поне би могла да го цапардоса с бастуна си.
— Ходя при когото си поискам. Не знам дали си даваш сметка, че всичко това засяга и мен.
— Надявам се, че не си го молила да говори в моя полза, когато отиде да дава показания.
— Не съм — поклати глава Марси.
— Добре — той намести възглавницата под главата си. Усещането за физическа немощ му беше неприятно. Започна да разбира защо сакатите са често крайно раздразнителни. — Показанията на Пикард нямат особено голямо значение — добави. — Затова няма нужда да се държиш любезно с него, ако го срещнеш някъде в града. Можеш дори да го спънеш, ако искаш.
— Не вярвам някога да го срещна.
