— Продължете работата си — рязко каза той. Тя козирува. Тайсън козирува в отговор, първото му козируване за последните две десетилетия, и подкара колата през портала по Лий Авеню. Вдясно от него бяха изложени образци стари артилерийски оръдия. Вляво се извисяваше бяла дървена постройка, а в тревата на полянката под нея имаше поставена плоча, съобщаваща, че къщата е била дом на Робърт И. Лий. Внезапно той осъзна, че всъщност няма представа къде се намира щаба, но не се съмняваше, че в крайна сметка ще го намери. Отбеляза и изключителната чистота и ред, които царяха навсякъде наоколо. По земята нямаше нито едно късче хартия, което му напомни за редовните уборки рано сутрин преди закуска, извеждащи целия гарнизон навън за почистване на поделението от боклука.
Забеляза и някаква промяна в униформите: мъжете, както и жените, носеха маскировъчни бойни униформи, наподобяващи онези, които по негово време бяха предназначени само за служещите в Югоизточна Азия. Опита се да си представи как ще изглежда облечен в такава униформа, но не успя.
Тайсън стигна до сграда, над която се виждаше надпис: ЩАБ НА АРМЕЙСКОТО КОМАНДВАНЕ НА ВОЕННА БАЗА НЮ ЙОРК. Той влезе в паркинга за посетители и изключи двигателя на колата си. Сградата на щаба представляваше правоъгълна двуетажна тухлена постройка, която трудно можеше да се различи от начално училище.
Тайсън оправи възела на връзката си. Взе дипломатическото си куфарче и слезе от колата. Коляното му се беше схванало и той съзнаваше, че леко влачи крака си. Влезе в сградата през стъклена врата, водеща към фоайе с боядисани циментови стени, които още повече засилиха усещането, че се намира в начално училище. Асфалтовочерните плочки на пода обаче бяха лъснати до блясък, срещан само във военните учреждения.
Тайсън се приближи към нещо като прозорче за продаване на билети в дясната част на фоайето. Дежурният сержант, също млада жена, вдигна поглед от бюрото си и се приближи до прозорчето.
— Да, сър?
Тайсън й подаде заповедта си през отвора на прозорчето. Младата жена прочете името му.
— О…
— Очаквахте ли ме?
— Да, сър, очаквахме ви. — Тя се поколеба, когато забеляза цивилните му дрехи, но не каза нищо. Тайсън си рече, че липсата на униформа при явяване на действителна военна служба бе най-малкият му проблем за деня. Жената му подаде регистрационната книга за подпис заедно с черна служебна химикалка, прикрепена към нея. Тайсън се поколеба, после взе химикалката и се разписа. Химикалката пускаше и цапаше.
— Добре дошъл във форт Хамилтън, лейтенант — каза дежурният сержант. — Моля, явете се в кабинета на заместник-командира на базата, на горния етаж вдясно.
— Благодаря ви.
— Да, сър.
Поне никой тук не ти казва „приятен ден“, помисли си Тайсън, докато вървеше. Дори само това би могло да се смята като компенсация за цялата тази бъркотия. Той се качи нагоре по стълбите и стигна до отворена врата, на която имаше надпис: „ЗАМЕСТНИК-КОМАНДИР“. Влезе в малкото преддверие към кабинета, където седяха четирима млади войници: двама мъже и две жени. Наличието на толкова жени военнослужещи му се струваше най-малкото объркващо. Но от друга страна, женското присъствие придаваше известна реалност на това обкръжение, което той иначе си спомняше като крайно неестествено.
Един от младите мъже, редник четвърта степен, се изправи зад бюрото си.
— Какво ще обичате?
— Лейтенант Бенджамин Тайсън, трябва да се яви при заместник-командира на базата.
Войникът погледна към раменете му, сякаш търсеше да види офицерските му пагони, след това погледна към Тайсън.
— О! Да, разбирам.
Тайсън съзнаваше, че другите в стаята скришом го наблюдават. Той подаде заповедта си на младия мъж.
— Моля, последвайте ме — каза редникът.
Последва го в малък кабинет, на вратата на който имаше надпис: „КАПИТАН ХОДЖИЗ — АДЮТАНТ“. Кабинетът беше оскъдно обзаведен и слабо населен. Всъщност там нямаше никой.
— Ще съобщя на заместник-командира, че сте тук. Можете да почакате в кабинета на капитана — каза войникът. След което хлътна през междинната врата в съседния кабинет.
Тайсън се приближи към прозореца зад второто. Виждаше големия мост и огромните му сиви метални пилони, които се издигаха в северната част на базата и доминираха на фона на небето. От отсрещната страна на протока, на километър и половина в основата на другия край на моста, се намираше форт Уадсуърт, в който също като във форт Хамилтън беше разположена крайбрежната артилерийска батарея, охраняваща подстъпите към ню-йоркското пристанище откъм морето. Тайсън си помисли, че през миналото столетие — организацията на националната сигурност е била много по-лесно нещо — неприятелските кораби се приближавали към Пролива и ако случайно възникнело съмнение дали плавателният съд е приятелски или не, корабът услужливо издигал неприятелския флаг. Крайбрежната артилерия откривала огън. Корабът отвръщал на огъня. Каменните укрепления били красиви, такива били и корабите. Тайсън си рече, че отбраната на ню-йоркското пристанище навярно е била приятно задължение.
