— Коя е Алис?
— Жената на Дик. — Тайсън се надигна и седна, облягайки се на таблата на леглото. — Хората от лодката. Дейвид нищо ли не ти е казал?
— Каза ми. Но защо си плавал в залива с тези хора, и то по гол задник? — Тя разтвори халата и разкри голите му слабини.
— В началото не бях така. — Той загърна дрехата си. — Няма ли да ми кажеш здравей?
— Здравей. Откъде познаваш тези хора? — попита тя.
— Срещнах ги, докато плувах. Взеха ме на борда.
— Разбирам. — Тя погледна към голото му коляно. — Как е?
— Добре. Киснах го в солената вода.
— Много смешно. Можеш ли да го движиш? Той се опита да сгъне крака си.
— Още не.
Тайсън погледна към жена си. Обичайно матовата й кожа сега бе почти напълно черна, а очите и зъбите й рязко изпъкваха на фона на тъмния загар. Облечена беше с бял гащеризон, дълбоко изрязан отпред, който откриваше извивката на почернялата й гръд. А когато се надвеси над него, забеляза, че е без сутиен и видя бялата й плът няколко милиметра над зърната. Тя го погледна.
— На гости ли си ни дошъл, или ще останеш?
— Утре отивам на лов за акули — отговори той. — Реших, че мога да преспя тук.
— Мисля, че тази морска разходка ти е била достатъчна — усмихна се тя невесело.
— Утре ще видим в зависимост от това как е коляното ми.
— Как стигна дотук? — попита тя. — До Саг Харбър.
— Наех кола.
— Къде е колата?
— От другата страна на залива.
— Къде са ти дрехите?
— В джоба ми. Спри този разпит. Утре сутринта ще ти поискам назаем волвото и малко пари. В замяна ще донеса прясно рибено филе.
Тя сякаш се замисли за момент, после меко попита:
— Нали не си се опитал да… разбираш какво искам да кажа?
Тайсън понечи да каже не, после размисли:
— Не знам… Мисля, че просто исках да поплувам. Всъщност плувах насам.
Тя кимна колебливо.
— Стигнах толкова надалеч, колкото човек може да стигне и все пак да се върне обратно — каза той. — И погледа, който хвърлих към онези брегове, напълно задоволи любопитството ми. Не искам да ходя там. Поне засега.
— Надявам се да е така. — Марси стана и отиде до френския прозорец, който водеше към балкона. Погледна надолу към залива и попита: — Как се справяш там, в големия град?
— Добре. Пол Стайн има хубав апартамент. Ходила си там веднъж преди да се разведе. Малко съм самотен — добави той. — А ти как си?
— Добре. Много мои познати също са тук. По някакво съвпадение, Пол мина насам и излязохме на вечеря. Искаше да ми каже, че не се опитва да подпомогне разделянето ни, като ти е предоставил апартамента си.
— Колко мило от негова страна.
Тя се обърна с гръб към прозореца и го погледна.
— Джим, шефът ми, също идва. Ходихме да плуваме. А Фил Слоун ми беше на гости в края на миналата седмица.
— Изглежда, че тази къща е станала на хотел.
Мислех, че се крием.
— Аз не се крия. — Тя пристъпи по-близо до него. — Това е глупаво и недостойно. Пък и е напълно безсмислено. Хората, които живееха в съседната къща, знаеха коя съм още като пристигнах.
Тайсън не отговори.
— Какво правиш ти? — попита тя с безизразен глас.
— Нищо особено — сви рамене Тайсън. — Чета, спортувам, много се разхождам. Досега не съм бил безработен. Какво би трябвало да правя?
— Пазиш ли се?
Той се усмихна. Марси се намръщи в отговор, изобразявайки полунасмешлива, полураздразнена гримаса.
— Не ми харесва, когато не мога да те държа под око, Тайсън.
Той не отговори, но се почувства малко по-добре.
— А ти пазиш ли се? — попита той в разрез с първоначално избраното поведение.
Тя сви рамене. Той изчака. Марси се приближи към него.
— Джим дойде с жена си — рече тя. — Фил също. Пол Стайн дойде c приятелката си, а двамата, които живеят в съседната къща, са женени — един за друг Господи, истината е, че всички мъже са заети — или са хомосексуалисти и ненормални, или твърде млади, твърди стари, или пък имат сексуални отклонения.
— Не изключвай тези със сексуалните отклонения.
— Както и да е, още не съм свободна. Поне засега — каза Марси, гледайки го твърдо в очите.
Тайсън седна още по-изправено.
— По-добре ще е, ако свикнеш да ме няма… — каза той. — Искам да кажа, че проблемите, които имахме в последно време, крият опасността да ми се наложи да бъда под… някакъв арест за известно време… Така че е по-добре да свикнеш да…
— Искам те тук именно затова. Искам да си със семейството си, докато всичко свърши.
Тайсън не отговори. Марси пое дълбоко дъх и продължи:
— Виж какво, Бен, разбирам защо си тръгна. Жена ти се превърна в неудобна пречка, разговорите в съблекалнята са станали цинични, и хората са започнали да ти се присмиват зад гърба. И ти направи онова, което би направил всеки себелюбив мъж. Каза: „Ето, приятели, вижте, изоставих уличницата.“ Не е ли така?
— Казах ти, че твоето минало си е твоя работа — неуверено изрече той. — Но с моето минало не е същото. Напуснах, за да спестя на теб неудобството да бъдеш моя жена.
— Глупости. — Тя се наведе към него, все така застанала на ръба на леглото. — Какво чувстваш към мен? Дълбоко в сърцето си?
— Обичам те.
— Тогава по дяволите целия свят и най-вече миналото! Хайде да се махнем оттук.
Тайсън поклати глава.
