— Не знам — сви рамене Левин. — Такива са заповедите, които получих. Обърнете се към Министерството на външните работи или на правосъдието. Може да си го вземете обратно, в случай, че заминавате някъде, след като обаче получите разрешение за това. Според указанията, които получих от Пентагона, сте временно назначен към моя отдел — добави той. — Така че аз съм прекият ви командир.
Струва ми се обаче, че надали бихте искали да споделяте едно помещение с капитан Ходжиз, затова ще се опитам да ви намеря работа извън тази сграда.
— Да, сър.
Левин пое дълбоко дъх и изхриптя като астматик:
— Има ли нещо, което да бихте искали да правите в тази база?
— Абсолютно нищо. — Тайсън се улови, че отговаря раздразнено на въпроса.
За момент отпуснатото лице на Левин сякаш се втвърди, после се отпусна отново. Той най-сетне запали пурата си и изпусна кълбо дим във въздуха.
— От армията ми изпратиха няколко специални инструкции във връзка с вас — каза подполковникът. — Натоварен съм да ви възложа служебни задължения, съответстващи на вашите способности и квалификация. — Левин потупа с ръка дебелото лично досие пред себе си. — Вие сте бил офицер от пехотата.
— За по-малко от две години, и то много отдавна. След това доскоро бях вицепрезидент на авиационно-космическа корпорация.
— Така ли! — Левин загаси пурата си в чаша от кафе. — Ще намерим нещо за вас. Между другото, знаете ли каква ви е заплатата? Искам да кажа сега.
— Не, сър.
— Ще получавате 1798 долара месечно. Това навярно ще ви създаде финансови проблеми.
— Би могло да се каже. Всъщност, ако продължи твърде дълго, може да ми се наложи да продам къщата си.
Левин се почеса по брадата.
— Не мисля, че връщането ви към действителна военна служба ще продължи особено дълго. Но моля да ме държите в течение за финансовото ви положение.
— С каква цел, сър?
— Ами, армията е готова да помогне по всякакъв начин при решаването на проблемите ви. Например, имаме нещо като взаимоспомагателна каса. Разбрахме ли се?
— Благодаря ви. — Тайсън знаеше, че интересът, който Левин проявява към проблемите му не беше личен, по-скоро правителството беше загрижено за финансовото му благосъстояние и Левин бе повдигнал въпроса, за да види какво ще каже Тайсън. Вече беше разбрал, че в Америка най-голямото нещастие, което може да сполети гражданите й, с изключение на осъждане на затвор, бе загубата на кредитен рейтинг. Опетнената чест, съсипаният брак, душевните кризи и психическите разстройства бяха дреболия в сравнение с разклатения платежен баланс. Тайсън бе направо щастлив, че държавата е толкова загрижена за него.
— Сигурен съм, че ще намерите начин да не стигнете до продаване на къщата си — каза Левин. — Което ми напомня, че съм инструктиран да ви предложа семейно жилище тук в базата, въпреки че не разполагаме с много квартири.
— Благодаря ви, подполковник, но не мисля, че семейството ми ще пожелае да дойде да живее тук с мен, а и не бих искал някой друг офицер и семейството му да се намерят на улицата заради мен. Всъщност, ако армията не възразява, аз бих предпочел да продължа да живея извън базата, така че няма да се нуждая нито от офицерска квартира за несемейни, нито от каквото и да е друго жилище от армейския фонд.
— Ще бъда малко по-точен, лейтенанте — каза Левин, навеждайки се през бюрото. — Армията ви нарежда да се настаните в жилището за семейни в базата. За да бъдем откровени, трябва да ви кажа, че армията не желае да създаде впечатление сред обществеността, или пред средствата за масова информация, че сте поставен в затруднено положение. Зачислено ви е хубаво стандартно тухлено семейно жилище с две спални, и още утре сутринта на вратата му ще бъде закачено вашето име. Обзаведено е само частично, затова имате право да докарате тук покъщнината си на държавна сметка. Можете също да доведете жена си и сина си да живеят тук, въпреки че естествено не сте длъжен да го правите. Ясно ли е?
— Не, сър, не е. Длъжен ли съм да живея тук в базата?
— Опасявам се, че да — отвърна Левин.
— Това е напълно противозаконно — заяви на висок глас Тайсън. — Налагате ми едно съвсем излишно ограничение и аз не виждам никакво оправдание за предприемането на подобни действия спрямо мен.
— За съжаление има такива основания — изкашля се Левин. — Понастоящем се провежда предварително разследване по вашия случай според член 31 на Единния кодекс на военното правосъдие и армията има право да налага ограничения на личния си състав с цел да осигури постоянното ви присъствие, за да може по всяко време да бъдете на разположение на следствието. Както знаете, мерките от този род са по-скоро морално, отколкото физическо ограничение, и то се налага само от правното ви задължение да се подчините на тази заповед.
— Знам всичко това, подполковник — кимна Тайсън. — Какви са конкретните ограничения, налагани ми според тази разпоредба?
Левин погледна към лист хартия на бюрото пред себе си.
