— Ол — каза тя. Изглежда се замисли за секунда две, тогава кимна — С Бека ще занесем сладките в кухнята. — Тя вдигна бяла кутия и взимайки Бека за ръката и я поведе към кухнята. Бека гледаше назад и каза:
— Но Мамо искам да видя снимките.
— Не, не искаш, миличко — каза Дона и много сигурно поведе детето надалеч.
Помислих, че Питър ще ги последва, но той остана там, гледаше към рамката на вратата, тогава погледна към Едуард.
— Какъв вид снимки? — попита той.
— Лоши — отвърна Едуард.
— Колко лоши?
— Анита — каза Едуард.
— Едни от най-лошите, които съм виждала, а аз съм виждала доста ужасни неща — казах.
— Искам да видя — отвърна Питър.
— Не — казах.
Едуард не каза нищо, просто го гледаше.
Питър ни се намръщи.
— Мислиш, че съм бебе.
— Не искам и майка ти да ги вижда — каза Едуард.
— Тя е слаба — каза той.
Бях съгласна с него, но не и на глас.
— майкати е, която е — каза Едуард — това не я прави слаба. Прави я Дона.
Погледнах го, опитвайки се много сериозни да не го зяпна. Никога не съм го чувала да оправдава ничия слабост на никого. Едуард не е просто съдия. Той е строг садия. Каква химия е направила тази жена, за да го спечели така— Просто не го схващах.
— Мисля, че това което … Тед се опитва да каже е, че не годините ти ни карат да не искаме да виждаш снимките.
— Смяташ, че няма да се справя — каза Питър.
— Да — казах. — Смятам, че няма да се справиш.
— Мога да се справя с всичко, с което ти се справиш — каза той с ръце скръстени пред гърдите.
— Защо— Защото съм момиче?
Той се изчерви, сякаш се е засрамил.
— Нямах предвид това. — Но естествено че го имаше. Но хей, той е на четиринадесет, можех да го пропусна.
— Анита е един от най-коравите хора, които съм срещал някога — каза Едуард.
Питър го погледна с ръце все още скръстени пред гърдите.
— По-корава от Бернардо?
Едуард кимна.
— По корава от Олаф? — Мислих повече за него по начина, по който подреди мъжете. Знаеше моментално кой е по-плашещият мъж или може би просто беше големината на Олаф. Не, не мисля че Питър имаше усещане за лошите момчета. Това е нещо, което или го имаш или не. Не можеш да се научиш на това.
— По-корава, дори от Олаф — каза Едуард
Имаше недоволен звук от зад покривката. Звука от подразненото его на Олаф.
Питър ме погледна и погледа му се промени. Можеш почти да го видиш как мисли, опитвайки се да постави малка жена в същата категория с агресивното присъствие на мъжа Олаф. Накрая поклати глава.
— Не изглежда толкова корава, колкото Олаф.
— Ако имаш в предвид борба с ръце, не това имах предвид.
Той се намръщи и отново се обърна към Едуард.
— Не разбирам.
— Мисля, че разбираш, — каза Едуард — а ако не разбираш, не мога да ти го обясня.
Намръщването на Питър са задълбочи.
— Част от проблема е коравият мъжки код — казах — това е доста, което не може да бъде обяснено.
— Но ти го разбираш — каза Питър и звучеше почти обвиняващ.
— Прекарвам доста време около много корави мъже.
— Не това — каза Питър. — Ти си по-различна от всяко момиче, което съм срещал.
— Тя е по-различна от всяко момиче, което някога ще срещнеш — каза Едуард.
Питър гледаше ту единия, ту другия.
— Мама ревнува от нея.
— Знам — каза Едуард.
Гласът на Бернардо дойде от вътре в стаята.
— Може ли да свалим килима вече?
— Не ми казвай че вие, о толкова корави момчета, се уморихте — казах.
— Млякото гради всеки мускул по тялото, пиленце — каза Бернардо.
Аз започнах с наименованията така че оставих „пиленце” да ми мине през ушите.
— Трябва да се присъединиш към майка си и Бека в кухнята — казах.
— Трябва ли? — гледаше към Едуард и разбрах че той се отправяше към Едуард, искаше разрешение.
— Да — казах и погледнах към Едуард, опитвайки се да му кажа с очите си да не го прави.
Но вниманието му бе изцяло за момчето. Гледаха се един друг и нещо премина между тях, някакво знание, нещо.
— Пуснете покривката — каза Едуард.
— Не — казах и грабнах ръката на Питър. Завъртях го така, че гърбът му да е към вратата. Изненадах го, заради това не успя да се бори. Преди да може да реши какво да прави с мен. Едуард проговори.
— Остави го, Анита.
Погледнах го покрай рамото на Питър и разбрах, че е с няколко сантиметра по-висок от мен.
— Не прави това.
— Той иска да види, остави го да види.
— На Дона няма да й хареса това — казах.
— Кой ще й каже?
Погледнах в тъмните очи на Питър.
— Той, когато се ядоса достатъчно на теб, на нея или и на двама ви.
— Няма да го направя — каза Питър.
Поклатих глава. Не му вярвах и това повече от всичко ме накара да го пусна и да се отдръпна. Ако Едуард покажеше този малък ъгъл от ада и дума стигне до Дона, би било достатъчно да ги раздели завинаги. Бях съгласна да жертвам малко от невинността на Питър заради това. Жестоко, но истина.
Покривката падна първо от страната на Олаф, тогава Бернардо остана да я държи от едната страна като увиснало дете. Погледна към Едуард и поклати глава, но отстъпи до Олаф и остави Питър да влезе в стаята. Последвах го.
