— Кой е този експерт? — Франклин попита.
— Защо той е още в колата? — Брадфорд каза.
— Ото Джефрис, и тъй като лейтенант Маркс няма да го пусне. — Едуард отговори.
— Между другото, — казах аз, — благодаря, че ме върна в случая, Брадли.
Брадли се усмихна.
— Не ми благодари. Помогни ни да решим проклетото нещо.
— Кой е Ото Джефрис? — Франклин попита.
— Той е пенсиониран работник от правителството — каза Едуард.
— Как пенсиониран работник от правителството има опит в този тип убийства?
Едуард го погледна, докато Франклин започна да мърда, изглаждаше с ръцете си не само вратовръзката си, но и сакото си. Той дори провери копчетата си, макар и за да направи движението наистина ефективно са нужни копчета за ръкавели. Копчетата просто не ставаха.
— Сигурен съм, че намекваш нещо с вашия така насочен поглед, но моят въпрос остава. Що за правителствен работник би имал този вид опит?
Франклин можеше да е нервен, но беше и упорит.
— Обадете се на Държавния департамент, — каза Едуард. — Те ще отговорят на вашите въпроси.
— Искам вие да ми отговорите на въпроса.
Едуард сви леко рамене.
— Съжалявам, ако ви кажа истината, ще трябва да ви убия. — Той каза последното с усмивка на добро момче, и дяволски блясък в очите. Което вероятно означава, че беше сериозен.
— Доведи мъжете си. — заяви Брадли.
— Трябва да протестирам срещу включване на повече граждани в този случай, — каза Франклин.
— Надлежно отбелязано. — Брадли погледна Едуард. — Доведете ги, г-н Форестър. Аз съм агента начело тук.
Едуард отиде към вратата.
— За сега, — каза Франклин.
Брадли вдигна очи към по-високия мъж.
— Мисля, че трябва да бъдете на друго място, Франклин.
— Къде ще бъда от по голяма полза от надзора на местопрестъплението?
— Навсякъде, където е далеч от мен, — заяви Брадли.
Франклин започна да казва нещо, после погледна към двама ни подред, и
най-накрая към Брадли.
— Няма да забравя това, агент Брадфорд.
— Нито пък аз, агент Франклин.
Франклин се обърна рязко и излезе, ръцете плъзгащи се върху дрехите му.
Когато беше извън обхвата на слуха аз казах:
— Той не изглежда да те харесва.
— Правенето на нов отдел за свръхестествени престъпления не е популярен ход за всички. До този момент следственият отдел работеше с тях.
— Боже, а си мислих, че ФБР е над такива дребни спорове.
Брадли се засмя.
— Господи, не искам ли.
— Това е много, много прясна сцена, Брадли. Не искам да ти кажа как да си вършиш работата, но не трябва ли да претърсваме района за създанието?
— Направихме наземна проверка, не се появи нищо. Все още имам хеликоптер горе. Изпратихме също и за геоложки карти на ранчото, в случай, че има пещера която сме пропуснали.
— Дали геоложките проучвания обхващат изкуствените руини? — Попитах.
— Какво искаш да кажеш?
— Тази част на страната трябва да бъде осеяна с руини. Просто защото нищо не се вижда от над земята, не означава, че няма да има нещо заровено. Стая, или дори кива.
— Какво е кива? — Брадли попита.
— Свещена подземна стая за церемониални магия. Това е една от малкото неща, които повечето от югозападните племена, или пуеблос, имат общо помежду си.
Брадли се усмихна.
— Не ми казвай, че си и експерт по индиански религиозни практики?
Аз поклатих глава.
— Не. Имах кратък преглед в моя клас за сравнителна религия в колежа, но не съм взимал индианците като една от моите избираеми дисциплини. Знаейки, че кива съществуват и общото им използване до голяма степен
изчерпва знанието на югозападните племена. Сега, ако трябва да знаете информация за ритуалите на Сиокс, тези си спомням.
— Ще проверя проучванията на компанията и да видим дали са маркирали направени от хора структури.
— Добре.
— Местните извикаха кучета за проследяване. Кучетата не искаха да дойдат в къщата. Те отказаха да следят.
— Блъдхаундс ли бяха? — Попитах.
Брадли кимна.
— Защо?
— Блъдхаундс са много приятелска порода. Те не са атакуващи кучета.
Понякога по свръхестествени лоши неща, те отказват да следят. Имаш нужда от няколко trollhunds. “
— Трол — какво? — Брадли попита.
— Trollhunds. Те първоначално са били отглеждани за лов на големите, европейски горски тролове. Когато тролове са изчезнали, породата почти изчезнала. Те са все още рядка порода, но са най-добрите, които може да намерите за проследяване на свръхестествени лоши същества. За разлика от Bloodhound те ще атакуват и убият това, което следят.
— Откъде знаеш толкова много за кучета? — Брадли каза.
— Баща ми е ветеринарен лекар.
Едуард влезе с Олаф и Бернардо зад гърба му. Той беше чул последното.
— Баща ти е кучешки лекар. Не знаех това.
Той гледаше внимателно към мен, и аз осъзнах, че Едуард наистина не
знае много повече за мен отколкото аз за него.
— Има ли trollhunds в тази област? — Брадли попита Едуард.
Той поклати глава.
— Не Ако има, ще го знам. Щях да ги използвам.
— Знаеше за канон — whatsits, нали? — Бернардо попита.
Едуард кимна.
— Ако си ловец на вредители, трябва и ти да знаеш.
Бернардо се намръщи на критиката, след това сви рамене.
— Аз върша повече бодигардска работа, отколкото убийства тези дни. — Той гледаше към всички, всичко но не и масата и съдържание и.
