— Случаят като начало. Ако започна да се срещам с местно ченге, доверието в мен ще пропадне в канала, а аз вече не съм твърде високо в някои списъци.
— Какво друго? — Той имаше много нежно лице, меко, като че ли ще бъдеше много нежен във всичко, което прави.
— Имам двама мъже които чакат у дома. Чакат да видят кой ще избера, или ще зарежа и двамата.
Очите му се разшириха.
— Двама. Впечатлен съм.
Аз поклатих глава.
— Недей. Личния ми живот е пълна бъркотия.
— Съжалявам да го чуя.
— Не мога да повярвам, че ти казах всичко това. Не е типично за мен.
— Аз съм добър слушател.
— Да, така е.
— Може ли да те придружа обратно?
Аз се усмихнах на старомодния начин на изразяване.
— Може ли да отговориш на няколко въпроса първо?
— Питай. — Той седна на земята.
Аз седнах до него.
— Кой се е обадил на полицията?
— Гост.
— Къде е той или тя?
— В болницата. Тежък шок, причинена от травма.
— Без физически увреждания? — Попитах.
Той поклати глава.
— Кои са жертвите на осакатяване този път?
— Братът на жената и двама племеници, всички над двадесет. Те са живели и работели в ранчото.
— Какво знаем за останалите гости— Къде са те?
Той затвори очи, сякаш визуализираше страница.
— Повечето от тях ги няма, на планирана екскурзия са, за еднонощен къмпинг в планините. Но останалите са взели назаем колите на ранчото, които се пазят за ползване от гостите и са тръгнали.
— Нека позная, казах аз.
— Те просто са се чувствали неспокойни, нервни, трябвало да излезнат от къщата.
Рамирес кимна.
— Също като съседите около всички други къщи.
— Това е заклинание, Рамирес. — казах аз.
— Не ме карай да те моля отново да използваш първото ми име.
Аз се усмихнах и погледнах встрани от подигравателния поглед в очите му. — Ернандо, това е било или заклинание или някакъв вид способност на съществото да предизвика страх, ужас, в тези, които той не иска да убие или нарани. Но аз залагам на магията.
— Защо?
— Тъй като е твърде селективно да бъде физическа възможност като способността на вампир да хипнотизира с очи. Вампир може да омагьоса един човек или стая пълна с хора, но не може да го направи с цяла улица с изключение на една къща. Това е твърде точно. Трябва можеш да организираш магията си за това, а това означава, че е заклинание.
Той взе един от най-грубият на вид стръкчета трева, движейки го между пръстите си.
— Значим търсим вещица.
— Знам нещо за Уика и други разновидности на магия, и не знам никакъв начин един Уика, или дори сборище да може да направи това. Не казвам, че няма човешко заклинание, участващо някъде, но има определено нещо не от този свят, нечовешко работи тук.
— Имаме някои следи от кръв от разбитата врата.
Аз кимнах.
— Чудесно. Исками се някой да ми каже, когато намери следа. Всеки, включително и Тед играят толкова близо до гръдния кош, че аз прекарвам голяма част от времето си над замята, на която някой друг вече е намерил всичко.
— Попитай ме и аз ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. — Той хвърли стръкчето трева на земята. — Но по- добре да се връщаме, преди да получиш по-лоша репутация, отколкото ако се срещаме.
Аз не спорех. Поставете която и да е жена в област най-вече от мъже и слуховете ще полетят. Освен ако не го направиш много ясно, че си извън менюто, има и някаква конкурентост която се намесва Някои мъже или се опитват да ви изгонят от града или да влезнат в гащите ви. Изглежда не знаят друг начин да се справят с жени. Ако не си сексуален обект, ти си заплаха. Винаги ме кара да чудя що за детство са имали те.
Ернандо стоеше махайки трева и мръсотия от панталоните си. Изглеждаше, като че ли е имал хубаво детство, или най-малкото — той се е справил добре.
Поздравления за родителите му. Някой ден той ще доведе вкъщи, хубаво момиче, ще имат хубави деца в хубава къща с дворно място, където ще работят в почивните дни, и всяка неделя вечеря в комплект с баба и дядо или някой друг. Хубав живот, ако можете да го получите, и той все още имаше да разрешава убийства. Говорейки за това да имаш всичко.
Какво имах аз— Какво наистина имах аз— Бях твърде млада, за кризата на средната възраст, както и твърде стара за нападение на съвестта. Тръгнахме обратно към колите. Прегръщах раменете си отново, и трябваше да се насиля да спра. Свалих ръцете си и тръгнах редом с Рамирес … ах, Ернандо, като че всичко е наред.
— Маркс каза, че едно от първите ченгета на мястото е с почти отхапано гърло. Как се е случило това?
— Не бях тук с първата вълна. Лейтенантът изчакваше да ми се обади. — Имаше следа от грубост в гласа му. Той беше нежен, но не и ако го притиснеш.
— Но аз чух, че трите живи жертви са нападнали полицая. Трябваше да ги усмирят с палки. Те просто се опитваха да вземат парче от тях.
— Защо го правят— Как го правят— Искам да кажа, одираш им кожата и откъсваш парчета от тях и те няма да се съпротивляват.
— Аз помогнах да приберем някои от по-ранните оцелели, и те не се бореха, просто лежаха и стенеха. Те бяха пострадали и се държаха като такива.
— Намериха ли изобщо Тед Бромуел, сина от първото местопрестъпление, което видях?
Очите на Ернандо станаха големи.
— Маркс не се ли обади?
