Но не тялото беше това, което беше интересно. Беше стаята. Имаше кръг от сол около тялото. Книга лежеше в кръга обхваната така гъсто с кръв, че не можеше да се прочете страниците на която беше отворена. Бяха направили всички снимки и клипове, които щяха да правят в тази стая, така че използвах взети назаем ръкавици за да вдигна книгата. Беше подвързана с релефна кожа, но нямаше заглавие. Средната част на книгата беше напоена толкова много с кръв, че страниците бяха прилепнали една към друга. Не се и опитвах и да ги разделя. Полицията и федералните имаха техници за деликатната работа. Бях внимателна да не затваря книгата и да загубя мястото където човека вероятно е четял. Доколкото знаех книгата е била на бюрото, което мъжът избутал срещу вратата и тя просто е паднала на пода, отваряйки се сама. Но да мисля това, означаваше, че нямахме улика, така че ние всички се преструвахме, че човекът съзнателно е отворил книгата. В средата на преследването от едно чудовище, което току-що е накълцало жена му, той е отишъл за тази книга, отворил я е и започнал да чете. Защо?
Книгата беше написана на ръка и прочетох достатъчно, за да знам, че това е книга на сенките. Това беше книга за заклинания, подобно на практикуваща вещица. Някой който следваше по-стара или по-ортодоксална традиция от нео — езическите движения, Гардиан или Александрийската, може би. Въпреки, че отново не можех да бъда сигурна. Имах един семестър в колежа по сравнително магьосничество, но съм сигурна, че го наричаха сравнително уика. От практикуващите уика, които познавам лично, нито един не практикува нещо толкова традиционно.
Сложих книгата внимателно там, къде я бях открила и се изправих. В полиците за книги срещу близката стена бяха пълни с книги за психични изследвания, свръхестествени, митология, фолклор, и Уика. Имах някои от същите книги у дома, така че само книгите не са голямо доказателство. Но връзката беше олтара.
Беше един старинен дървен сандък с копринена покривка отгоре. Имаше сребърни свещници с частично изгорени свещи в тях. Свещите имаха руни издълбани в тях. С изключение на факта, че бяха руни, не можех да ги разчета.
Имаше кръгло огледало, без рамка стоящо плоско между свещите. Имаше малка купа с изсушени билки на една страна, по-голям съд с вода, и малка гравирана кутия затворена здраво.
— Това ли е, което си мисля? — Брадли попита.
— Олтар. Бил е практикуващ. Мисля, че книгата е книга на сенките, неговата книга за заклинания при липсата на по-добър термин.
— Какво се е случило тук?
— Има сол на пода на трапезарията.
— Това не е нещо необичайно. — заяви Брадли.
— Не, но кръга от сол е. Мисля, че той е бил някъде навътре в къщата. Той е чул жена си да крещи или е чул чудовището. Нещо го е алармирало. Той не е дошъл тичайки с пистолет, Брадли. Той е тичал с шепа пълна със сол. Може би той е имал нещо друго в ръцете си или върху него, някои чар или амулет. Аз не го виждам, но това не означава, че не е тук.
— Искаш да кажеш, той е хвърлил сол по това нещо?
— Да.
— Защо, за Бога?
— Солта и пламъкът са два от най- старите пречистващи средства. Използвам сол, за да обвържа зомбито обратно в гроба му. Можете да го хвърлите върху феи, fetches, цял на отбор от същества, и ще ги накара да се поколебаят, може би не много повече.
— И той е хвърлил сол и може би някои чар срещу създанието, тогава какво?
— Мисля, че затова чудовището е спряло, и затова покривката пълна с
трофеи е все още на масата.
— Защо чудовището не се е върнало да вземе трофеите, след като е убил мъжа?
— Не знам. Може би е завършил заклинанието преди да умре. Може би той го е извлякъл от къщата. Бих искала да дойде истинска Уика тук, за да огледа мястото.
— Уика, искаш да кажеш вещица.
— Да, но повечето от тях предпочитат термина Уика.
— Политически коректно. — заяви Брадли.
Аз кимнах.
— Да.
— Какво може истински Уика да ни каже, което ти не можеш?
— Може да знае какво заклинание е използвал. Ако магията е изкарало нещото от къщата, може би ще сме в състояние да използваме версия на едно и също заклинание да го уловим или дори да го унищожим. Нещо което този мъж е направил е изгонило съществото от тази къща, преди то да е било готово да си отиде. Той го е принудил да оставят след себе си чантата с лакомства и да си тръгне без да изкорми тялото му. Това е първата слабост която сме виждали в това нещо.
— Франклин няма да хареса докарването на вещица. Нито местните. Ако наложа на всички докарването на уика, и това не проработи или тя говори с медиите, следващия път, когато ме видиш, няма да бъда агент на ФБР.
— Не трябва ли да се опиташ от всеки ъгъл да решиш това престъпление— Не е ли това работа ти?
— ФБР не използва вещици, Анита.
Аз поклатих глава.
— Как, по дяволите, ме вкара тогава?
— Форестър вече те беше въвел в случая. Всичко, което трябваше да направя, беше да се изправя срещу Маркс.
— И Франклин. — казах аз.
Той кимна с глава.
— Аз съм с по- висок чин от Франклин.
— Тогава защо той е толкова ядосан?
— Изглежда, че му е естествен талант.
— Не искам да те уволнят, Брадли. — Отидох при преобърнатото бюро и
