започнах да отварям чекмеджетата. Имаше шкаф за пистолет в хола. Повечето хора, които имат шкаф, пълен с оръжия държат един за лична защита.
— Какво търсиш? — попита той.
Отворих по-голямото, най-долното чекмедже, и беше там.
— Ела тук, Брадли.
Той дойде да надникне в чекмеджето. Пистолетът беше 9 мм Смит и Уесън.
Той лежеше на страната на чекмеджето, където беше паднал, когато бюрото се е преобърнало. Брадли се загледа надолу към пистолета.
— Може би не е зареден. Може би амунициите са заключени в хола.
— Мога ли да го пипна?
Той кимна с глава.
Повдигнах го и само от теглото бях сигурна, че е зареден, но не беше пистолет съм който съм запозната, така че извадих пълнителя и го показах на Брадли.
— Пълен. — каза той с мек глас.
— Пълен. — Плъзнах пълнителя обратно в пистолета, удряйки го рязко с дланта на ръката ми, за да щракне. — Той е имал зареден 9 mm в бюрото си, но той е грабнал сол и книгата на сенките. Той не е губил време да вземе пистолета. Или е знаел какво е това нещо, или той е усетил нещо и е знаел, че пистолета няма да свърши работа, както и че магията ще. — вдигнах пистолета, така че Брадли го погледна, с дуло насочено към тавана. — Заклинанието е проработило, Брадли, трябва да знаем какво е и единственият начин да го разберем е да докараш вещица тук.
— Не можеш ли да вземеш книгата и да и покажеш снимки?
— Какво, ако позицията на книгата е важна— Какво, ако има улики за магията кръга— Аз не практикувам този вид ритуална магия, Брадли. От всичко, което знам, е че ако викнете някой тук, те могат да бъдат в състояние да усетят нещо, което аз не мога. Наистина ли поемеш риска, снимки и просто виждането на книгата в собствения им дом ще бъде също толкова добро, колкото ако го видят тук така?
— Молиш ме да рискувам кариерата си.
— Моля те да рискуваш кариерата си — , казах аз, — но също те моля да не рискуваш повече невинни животи. Наистина ли искаш да видиш това направено на друга двойка, друго семейство?
— Как може да си толкова сигурна, че това е ключът?
— Аз не съм сигурна, но това е най-близкото нещо, което съм виждала до разбиването на този случей, Не бих искала да го загубя, заради паника за кариера.
— Това не е точно така, Анита. Ако използваме нещо по-екзотично от медиум и не успеем, то тогава цялата част може да бъде закрита.
Сложих пистолета в ръката му. Той се загледа в него.
— Вярвам, че ще направиш правилното нещо, Брадли. Ето защо си един от добрите момчета.
Той поклати глава.
— А аз си мислех, че изнудвах Маркс да те върне в случая.
— Ти знаеше, че съм трън в задника, когато воюва за мен да се върна в случая. Това е един от многобройните ми чарове.
Това ми спечели слаба усмивка. Той все още държеше пистолета плоско в ръката си. Пръстите му се стегнаха около него.
— Знаеш ли някоя вещица в района?
Аз се ухилих към него.
— Не, но се обзалагам, че Тед знае. — Аз поклатих глава. — Никога не съм прегръщала агент на ФБР, но съм изкушена.
Това го накара да се усмихне, но очите му останаха предпазливи, нещастни. Исках много от него. Докоснах ръката му.
— Нямаше да те моля да доведеш вещица, ако не мислех, че това е най-добрият ни шанс. Нема да помоля само по прищявка.
Той ме погледна дълго.
— Знам. Ти си един от най-малко капризните хора, които съм срещал.
— Бих казала, че трябва да ме видиш, когато не съм до врата нагазила в тела, но няма голямо значение. Не съм по-спокойна от това.
— Проверих случаите, в които си помогнала на полицията в Сейнт Луис, Анита. Ужасни неща. На колко години си в момента?
Аз се намръщих на въпроса и тогава отговорих.
— Двадесет и шест.
— От колко време помагаш на полицията?
— Около четири години.
— Бюрото върти ключовите си агенти е от глупостите със серийни убийци на всеки две години. Независимо дали те искат прехвърляне или не. Тогава след прекъсване, могат да се върнат обратно.
— Мислиш, че имам нужда от почивка?
— Всеки човек изгаря в крайна сметка, Анита, дори и ти.
— Всъщност, аз мисля за почивка, когато се прибера у дома.
Той кимна с глава.
— Това е добре.
Погледнах към него.
— Изглеждам ли сякаш имам нужда от почивка?
— Виждал съм го преди в очите на другите агенти.
— Виждал си какво? — Попитах.
— Все едно очите ви са чаша, и всеки ужас който виждате, добавя капка.
Очите ти са пълни с нещата, които си видяла, нещата, които си правила. Махай се докато все още има място за неща, които не кървят.
— Това е дяволски поетично за агент на ФБР.
— Един приятел остана, докато не получи инфаркт.
— Мисля, че съм малко млада за това. — казах аз.
— Друг приятел лапна пистолета си.
Гледахме се един друг.
— Аз не съм самоубийствен тип.
— Не искам също да те видя в затвора.
Очите ми се разшириха.
— Уау. Не знам за какво говориш.
