— Казах да спреш това нещо! Веднага! — Той вдигна лоста и усети колко нелепо изглежда.
— Само изпълняваме заповеди, синко — рече жената. Гласът й бе напълно безстрастен.
Марк се зачуди как да постъпи, но вниманието му бе привлечено от Алек, който налагаше мъжа с юмруци.
— Кой ви праща? — крещеше Алек. — Какво има в тези стрели? Някакъв вирус?
— Не зная — изхленчи мъжът. — Моля ви, не ме удряйте. — Марк бе втренчил поглед в него и забеляза как внезапно лицето му посивява, сякаш го обладава зъл дух.
— Направи го — произнесе мъжът почти механично. — Свали го.
— Какво? — сопна се Алек. — Какво означава това?
Жената извърна лице и Марк я погледна объркано. Имаше същото безжизнено изражение като на мъжа със зеления скафандър.
— Просто изпълняваме заповеди.
Тя се пресегна и натисна една ръчка, премествайки я докрай напред. Целият берг се наклони и полетя надолу, прозорците пред кабината внезапно се изпълниха със зеленина.
Марк тупна на пода и се блъсна в контролния пулт. Нещо голямо се разби и въздухът се изпълни с рева на двигателите, последва нов силен трясък и взрив. Бергът замря неподвижно, някакъв предмет прелетя през помещението и се удари в главата на Марк. Младежът усети остра болка и затвори очи. По лицето му се стичаше кръв. Когато отново дойде в съзнание, чу гласа на Алек да го вика сякаш от дъното на безкраен тунел.
Тунел — колко точно определение, помисли си, преди отново да изгуби съзнание. Нали там бе започнало всичко това…
Марк обляга глава на седалката на набиращия скорост субтранс. Затваря очи и се усмихва. Днес в училище имаха натоварена програма, но поне приключиха. За цели две седмици. Сега може да се отпусне и да забрави — да вегетира. Да играе на виртбокс и да поглъща огромни количества храна. Да се размотава с Трина, да си бъбри с Трина, да се въргаля с Трина. Може пък просто да се сбогува с родителите си, да я отвлече и да избяга надалече. Защо пък не?
Той отваря очи.
Тя седи срещу него и изобщо не му обръща внимание. Няма представа, че си мечтае за нея, нито дори, че е луд по нея. Приятели са от доста време, събрани от обстоятелствата. Когато си съсед с някое хлапе, ставате приятели, защото вселената е отредила така. Момче, момиче, чужденец — какво значение. Но как би могъл да знае, че тя ще се превърне в такова разкошно същество със съблазнително тяло и искрящи очи? Разбира се, проблемът е, че всички хлапетии в училище си падат по нея. А Трина обича да я харесват. В това няма съмнение.
— Ей — вика я той. Субтрансът се носи в тунелите под Ню Йорк с малко по-силен от шепот звук и това го примамва отново да затвори очи. — За какво си се замислила?
Погледът й среща неговия, сетне на лицето й разцъфва усмивка.
— За нищо. Това ще правя през идните две седмици. Няма да мисля. Ако започна да мисля, ще се замисля как да не мисля, докато не престана да мисля.
— Брей. Изглеждаше доста сложно.
— Ами не. Само се забавлявам. Умниците ги бива в подобни изказвания.
Това е един от онези моменти, в които Марк е изкушен да й признае, че я харесва, да я покани на среща, да се пресегне и да я улови за ръката.
— О, най-мъдра от мъдрите, може би ти ще ме научиш на този метод да мисля, без да мисля.
Тя сбърчва носле.
— Понякога си такъв глупчо.
Ами да. А си въобразяваше, че ще я върти на пръста си. Марк едва се сдържа да не изстене от разочарование.
— Но аз харесвам глупчовците — добавя тя, за да смекчи удара.
Отново му става добре.
— И тъй… какви са плановете ти? Вашите ще ходят ли някъде, или оставате у дома?
— Може да прескочим за няколко дни до баба, но през повечето време сме си тук. Сигурно ще изляза с Дани, но нищо сериозно. А ти?
Марк я гледа объркан. С това момиче е така — възходи и падения.
— Аз… да. Искам да кажа, не. Ние няма… да правим нищо. Ще си седя на дивана и ще хрупам чипс. Ще се оригвам, разбира се. И ще гледам как по-малката ми сестра се глези за подаръци. — Мадисън. Да, тя наистина е глезена, но вина за това наполовина има Марк.
— Значи може да се видим.
Ето че пак нагоре.
— Ще бъде страхотно. Какво ще кажеш да е всеки ден? — Най-дръзкото предложение, което й е отправял.
— Добре. Може дори… — Тя се озърта предпазливо, после втренчва поглед в него. — Да слезем да се целуваме в мазето ви.
В началото Марк не знае дали говори сериозно и сърцето му спира напълно, а космите му настръхват. На бузите му избива руменина.
Но сетне тя се разсмива почти налудничаво. Не е злобно и дори с намек за флиртуване. Ала той вижда, че гледа на него само като на приятелче и нищо повече. Идеята да се целуват в мазето явно е само глупава закачка. Марк решава за известно време да забрави намеренията си.
— Такава си лицемерка — промърморва той. — Караш ме да се смея.
Тя спира да се кикоти и отмята косата си с ръка.
— Знаеш ли, бих го направила.
