Първа тръгна Гуанин и бързо като гимнастичка се придвижи по импровизирания мост почти без да го клати. Когато се изправи на терасата, се поклони признателно на семейството. Втори беше Джуан, преметнал сабята през гърдите си.
Ковалски мина последен, като се окуражаваше с порой от цветисти псувни. Това явно не се хареса на боговете, защото тъкмо наближаваше средата на моста, когато отсрещният край на въжето ненадейно се разръфа и се откъсна и здравенякът полетя към улицата като гюле.
Пиърс изтръпна от ужас и се наведе през парапета. Нищо не можеше да направи.
За щастие Ковалски не изпусна въжето, влетя с главата напред в един балкон три етажа по-надолу и се вряза сред събралата се там група зяпачи.
Разнесоха се панически викове.
— Добре ли си? — изрева Грей, като се надвеси над парапета.
— Другия път
Пиърс се обърна и видя, че Джуан внимателно увива лицето на господарката си с ален копринен шал, за да го скрие от света.
— Дължа ти живота си — каза на американеца тя.
— Но много други загубиха своя.
Жената кимна и двамата мрачно огледаха последиците от атаката. Ръждивата планина отсреща бавно се предаваше на пожарите и се срутваше.
Зад тях Джуан разговаряше по телефона — най-вероятно анализираше щетите.
След малко той се върна при своята господарка и двамата зашушукаха помежду си, навели глави един към друг. Накрая мъжът се отдръпна и Гуанин погледна Грей.
— Джуан е получил информация от Макао — съобщи му тя.
Пиърс се подготви за най-лошото.
— Дъщеря ми още е жива.
„Слава богу!“
— Но Джуланг я е извел от Китай.
— Къде…
Шалът не успя да заглуши ужаса в гласа й.
— В Северна Корея.
Грей си представи тази затворена страна, изолирана ничия земя на зловеща безнадеждност и диктаторско безумие, абсолютен контрол и строго охранявани граници.
— Ще ни е нужна цяла армия, за да я измъкнем — промълви той сред дима и пламъците.
Гуанин явно го чу, но не му обърна внимание.
— Ти така и не отговори на предишния ми въпрос.
Пиърс я погледна и видя срещу себе си само една ужасена майка.
— Обичаш ли дъщеря ми?
Не можеше да я излъже, но задушаващият страх стягаше гърлото му. Ала Гуанин прочете отговора в очите му и каза:
— Тогава ще ти дам армия.
Втора част
СВЕТЦИ И ГРЕШНИЦИ
7.
— Прилича на океана.
Думите на племенницата му накараха монсиньор Вигор Верона да вдигне глава от генетичните резултати. Продължаваше да прелиства страниците, защото усещаше, че пропуска нещо важно. Бяха му ги пратили по факса от университетската лаборатория точно преди ранния полет за най-западния пристанищен град в Казахстан.
Пое си дълбоко дъх и се върна в настоящето. И без това се нуждаеше от почивка. „Ако си проясня главата, може да се сетя какво толкова ме гложди“.
С Рейчъл седяха в ресторантче, което гледаше към Каспийско море. Зимните вълни се разбиваха в недалечните бели скали, чието име носеше градчето Актау4. След по-малко от час трябваше да се срещнат там с групата от Сигма. Бяха наели хеликоптер, който щеше да ги откара на мястото, посочено в скритото в черепа съобщение от отец Йосип.
— Едно време Каспийско море наистина е било океан — отвърна Вигор. — По-точно, преди пет милиона години. Затова водата още е солена, макар че солеността й е три пъти по-ниска от тази на днешните океани. След това древният океан отвсякъде се е оказал затворен от суша и е започнал да пресъхва, за да се превърне в Каспийско, Черно и… Аралско море, закъдето сме се запътили.
— Не че в Аралско море е останала много вода — усмихнато отбеляза Рейчъл. Беше заменила карабинерската си униформа с червено поло, дънки и туристически обувки.
— А, причините за това обаче не са геологически. Аралско море е било четвъртото по големина езеро в света, горе-долу колкото Ирландия. Само че през шейсетте години Съветският съюз отклони за напояване двете най-големи реки, които се вливаха в него, и морето пресъхна, изгуби деветдесет процента от водите си. Сега е просто солена токсична пустиня, осеяна с ръждясващи корпуси на стари рибарски кораби.
— Не рекламираш много добре очакващата ни екскурзия.
— Но отец Йосип явно смята, че мястото е важно. Иначе защо ще ни повика там?
— Освен ако не е луд, нали? Изчезнал е преди почти десет години.
— Възможно е, но директор Кроу има достатъчно доверие в това начинание, за да ни осигури подкрепа.
Тя се отпусна назад и намръщено скръсти ръце. След атентата в университета категорично се беше обявила срещу пътуването, дори го заплаши, че ще го заключи, за да го задържи в Рим. Вигор знаеше, че единствената причина сега да седят край Каспийско море е частичната подкрепа на Сигма.
Пейнтър Кроу обаче не обясни
„Монголия…“
Това го интригуваше.
