Окото господне полностью

Вниманието му отново се насочи към генетичните резултати от анализа на двете реликви, черепа и книгата, но племенницата му се пресегна и отмести разпечатката настрани.

— Стига, вуйчо. Преглеждаш ги вече няколко часа и само още повече се ядосваш. Искам да се съсредоточиш върху онова, което ни предстои.

— Добре, обаче ми позволи да поразсъждавам на глас. Усещам, че ми убягва нещо, което има отношение към всичко това.

Тя примирено сви рамене.

— Според първите лабораторни анализи установената в реликвите ДНК отговаря на източноазиатски етнически произход.

— Това вече го каза. Кожата и черепът принадлежат на един и същи човек от Далечния изток.

— Да, но след като са направили автозомен анализ, в лабораторията са сравнили нашите проби с различни известни етноси и на тази основа са съставили списък с най-вероятния произход на индивида. — Той започна да изброява на пръсти. — Хански китайци, буряти, даури, казахи…

— Казахи жителите на Казахстан ли са? — прекъсна го Рейчъл.

— Да. Обаче на първо място в списъка са монголците.

Тя се поизправи на стола си.

— Монголия… Където искат да ги придружим хората на Пейнтър.

— Тъкмо това толкова ме тормози! Знам, че има някаква връзка, която ми убягва.

— Тогава да започнем оттук — отвърна племенницата му. — Директор Кроу каза ли точно къде в Монголия отиват неговите хора?

— Някъде в планината на североизток от тяхната столица… В планината Хентий.

— Която е забранена зона.

Вигор кимна.

— Защо е забранена?

— Защото е природен и исторически резерват.

— Защо и исторически?

Той понечи да отговори — и се вцепени, понеже се сети за една плашеща възможност. За миг това откритие го заслепи за всичко наоколо, до такава степен ангажира мозъка му.

— Вуйчо…

Зрението му се върна. Сега разбираше грешката си.

— Виждал съм дърветата, а гората ми е убягвала…

Монсиньор Верона извади мобилния телефон от джоба си, набра номера на университетската лаборатория и помоли да го свържат с д-р Конти. Когато генетикът се обади, Вигор му обясни какво иска да направят. Наложи се да го убеждава, но накрая Конти се съгласи.

— Проверете Y-хромозомните маркери — завърши Верона. — И ми позвънете на този телефон при първа възможност.

— Какво има? — попита го Рейчъл, когато вуйчо й затвори.

— Планината Хентий е свещена за монголците, защото вярват, че на тези върхове е скрита гробницата на техния най-велик герой.

Рейчъл имаше достатъчно познания по история, за да се сети кой е героят.

— Чингис хан ли?

Вигор кимна.

— Монголският вожд, който построил империя с меча и волята си… империя, простираща се от Тихия океан до морето, което виждаш отсреща.

Племенницата му погледна през прозореца, после отново вуйчо си.

— Нали не мислиш, че черепът е…

— Точно това помолих да потвърди доктор Конти.

— И как ще го направи?

— Преди няколко години едно изключително авторитетно генетично проучване показа, че един от всеки двеста мъже на света носи една и съща Y-хромозома, притежаваща специфични маркери, водещи корените си от Монголия. Този процент нараства до една десета в районите, които някога са били включени в Монголската империя. Според изследването тази супер Y-хромозома идвала от един индивид, живял преди около хиляда години в Монголия.

— Чингис хан ли?

Монсиньор Верона отново кимна.

— Кой друг? Той и неговите най-близки роднини имали много жени, както и потомци от изнасилени жертви. Те са завладели половината познат свят.

— И са разпространили генния си отпечатък.

— Отпечатък, който ние можем да установим. Тези Y-хромозомни маркери са добре известни на генетиците и лесно могат да се сравнят с нашите проби.

— Това ли прави в момента доктор Конти?

— Каза, че ще получи резултатите бързо, защото секвенирането на ДНК вече било завършено.

— Но ако се окажеш прав и маркерите съвпадат, какво ще ни даде това? Както отбеляза самият ти, такава Y-хромозома носят много мъже.

— Да, обаче Чингис хан е умрял през хиляда двеста двайсет и седма година.

— Тринайсети век… — намръщи се Рейчъл. — Като датировката на черепа.

— Колко мъже по онова време са носили точно тази хромозома? — Вуйчо й повдигна въпросително вежди.

Тя не изглеждаше убедена.

— След смъртта на Чингис хан неговите наследници избили всички участници в погребалната процесия — продължи обясненията си вуйчо й. — Както и строителите на гробницата му, и воините, които надзиравали строежа. И с това кърваво клане явно успели да запазят тайната. Въпреки вековните търсения мястото на гроба му и до ден днешен не е известно. Според легендата там са скрити всички богатства от завоюваните от него земи.

— И за да го откриеш, си струва да убиеш някого — обобщи Рейчъл. Очевидно имаше предвид опита за покушение в Рим.