Осем полностью

Треньорът на Лили някога е бил гросмайстор. Въпреки че трябваше да се готви усилено за предстоящия мач във вторник, Лили прецени, че по време на тренировките е добре да поразпита за Соларин и да разбере що за човек е. Междувременно щеше да продължи да издирва Сол. Ако не е бил отвлечен (което щеше да й донесе огромно разочарование, защото така се съсипваше драматизмът в трескаво развилите се събития), тя възнамеряваше да изтръгне лично от него признание за причината, поради която бе напуснал поста си.

И аз си имах планове, ала в момента нямах намерение да ги споделям с Лили Рад.

Имах приятел в Манхатън, който бе още по-тайнствен от загадъчния Соларин. Този мъж не бе записан в нито един телефонен указател и нямаше адрес, на който да получава поща. Той бе една от легендите в света на компютрите и макар да бе едва на трийсет, беше написал подробни разработки по темата. Той стана моят учител в компютърния бизнес, когато пристигнах в Ню Йорк преди три години, и в миналото ме бе измъквал от доста заплетени ситуации. Името му, когато благоволеше да го използва, бе Ладислаус Ним.

Ним не само бе бог в света на компютрите, но и експерт по шах. Беше играл срещу Решевски и Фишър и им бе устоял. Имаше задълбочени познания за играта и тъкмо затова се опитвах да го открия. Знаеше наизуст ходовете от всички световни турнири в историята. Той бе ходеща биографична енциклопедия за живота на гросмайсторите. Когато искаше да бъде очарователен, можеше да те развлича часове наред с разкази от света на шаха. Сигурна бях, че той ще успее да разплете историята, в която се бях забъркала. Оставаше само да се добера до него.

Ала желанието ми да открия Ним и намирането му бяха две различни неща. В сравнение с него КГБ и ЦРУ приличаха на добродушни бъбривци. Сякаш никой не бе чувал за въпросния човек, а аз звънях къде ли не, при това непрекъснато, от седмици наред.

Когато научих, че ще замина, исках да се свържа с Ним просто за да се сбогуваме. Сега вече се налагаше спешно да го открия. И то не само заради уговорката, която имах с Лили. Бях наясно, че събитията, които на пръв поглед нямаха нищо общо — смъртта на Фиск, предупреждението на Соларин, изчезването на Сол, — бяха преплетени по някакъв начин. Всички те бяха свързани и с мен.

Знаех го и още в полунощ, щом оставих Лили в ресторант „Палм“, започнах издирването. Вместо да се прибера у дома, взех такси до хотела на Пето Авеню, с намерението да се срещна с гледачката, която преди три месеца ме бе предупредила за същото, което Соларин изрече днес следобед. Въпреки че неговото предупреждение бе последвано от необорими доказателства, сходството в думите и изразите им ми се сториха прекалено голямо съвпадение. А и исках да разбера случилото се.

Тъкмо затова трябваше да се видя незабавно с Ним и не можех да си позволя никакво отлагане. Оказа се, че в хотела никой не е чувал за гледачка. Повече от половин час разговарях с управителя, за да се убедя, че не съм се объркала. Човекът работеше тук вече петнайсет години и няколко пъти ме увери в едно и също. Към бара на хотела никога не бе имало такава жена. Нямало и в новогодишната нощ. Жената, заради която бях поканена, която бе чакала Хари да ме открие в информационния център, предсказа ми бъдещето и ме предупреди с думите, изречени от Соларин три месеца по-късно, същата жена, която, доколкото си спомням, знаеше дори рождения ми ден — просто не съществуваше.

Разбира се, че трябваше да съществува. Разполагах с трима свидетели, които да го докажат. Само че бях вече толкова объркана, че започвах да се съмнявам дори в онова, което бях видяла със собствените си очи.

И така, в понеделник сутринта, докато от косата ми капеше вода по хавлиения халат, аз най-после открих слушалката на телефона и за пореден път опитах да се свържа с Ним. Очакваше ме изненада. Набрах номера, който обикновено ме свързваше с гласовата му поща, и отсреща прозвуча запис на нюйоркската телефонна компания, от който научих, че номерът е сменен, и се съобщаваше новият. От първите цифри разбрах, че постът се намира в Бруклин. Набрах го, въпреки че ми се стори странно Ним да е променил мястото, където работеше. Освен това аз бях от единствените трима на този свят, които имаха честта да знаят стария му номер. За предпазливостта граници няма.

Втората изненада ме връхлетя, когато отсреща вдигнаха.

— „Рокауей Грийнс Хол“ — обяви женски глас.

— Опитвам се да се свържа с доктор Ним — казах й аз.

— Съжалявам, но тук няма човек с това име — отвърна с благ гласец тя. Това бе наистина мило отношение в сравнение с разочарованията, които преживях досега. Само че ме очакваше поредната изненада.

— Търся доктор Ним. Доктор Ладислаус Ним — повторих натъртено. — От справочната служба в Манхатън ми дадоха този номер.

— Това… това да не би да е мъжко име? — ахна жената.

— Да — отвърнах, без да крия нетърпението си. — Може ли да оставя съобщение? Много е важно да се свържа с него.