Освободена любов полностью

— Кого използва? — попита Блей.

— Марна.

— Супер.

Клепачите на Куин се притвориха.

— Да, беше много добра.

Челюстта на Блей увисна.

— Тя? Тя беше тази, която ти…

— Да.

Куин се засмя, когато Блей падна назад, сякаш бе прострелян в гърдите.

— Марна. Знам. И на мен ми е трудно да повярвам.

Блей повдигна глава.

— Как се случи? И Господ ми е свидетел, че ще те фрасна, ако пропуснеш нещо.

— Да бе, сякаш ти беше много откровен за себе си.

— Не избягвай отговора. Започвай да лаеш, защото ти си едно псе.

Куин се премести напред, а Джон последва примера му и седна на самия ръб на леглото.

— Добре, значи всичко беше приключило. Имам предвид… бях приключил с пиенето, преобразяването беше свършило, лежах на леглото като… прегазен от влак. Тя остана, в случай че имам нужда да пия още от кръвта й, седнала на стол в ъгъла. Баща ми и нейният си говореха и май изгубих съзнание. В следващия момент се озовавам сам в стаята. Вратата се отваря и влиза Марна. Казва, че си е забравила пуловера или нещо от сорта. Само я поглеждам и… Блей, ти знаеш как изглежда тя, нали? От вида й мигом получавам ерекция. Можеш ли да ме виниш?

— Ни най-малко.

Джон примигна и се приведе още по-напред.

— И така, бях завит с чаршаф, но тя някак разбра. Човече, оглеждаше ме и се усмихваше, а аз само си казах наум: „О, боже мой“. Тогава баща й я извика от антрето долу. Двамата трябваше да останат да преспят у нас, защото, докато мине преобразяването, вече се беше съмнало, но очевидно той не искаше тя да легне с мен. И на тръгване тя ми казва, че по-късно ще се промъкне при мен. Не й повярвах, но все пак хранех някаква надежда. Часовете минаваха. Лежах в очакване. Взех да се изнервям. Така изтече още един час. Тогава реших, че явно няма да дойде. Обадих се на баща ми по вътрешния телефон и му казах, че се съвземам. Станах, завлякох се под душа, и като излязох… ето ти я нея в стаята. Гола. На леглото. Боже, не можех да направя нищо, освен да я зяпам. Но бързо се съвзех. — Куин впери поглед в пода и поклати глава. — Беше моя три пъти. Един след друг.

— По дяволите — прошепна Блей. — Хареса ли ти?

— Ти как мислиш? Разбира се.

Докато Блей кимаше и повдигаше „Короната“ към устата си, Куин каза:

— Когато свърших, я заведох под душа, почистих я и я задоволявах с език половин час.

Блей се задави с бирата и се поля целия.

— О, Боже…

— Имаше вкус на узряла слива. Сладка и сочна.

Очите на Джон съвсем се ококориха, а Куин се усмихна.

— Тя беше по цялото ми лице. Беше страхотно.

Той отпи голяма глътка и дори не се опита да прикрие реакцията на тялото си при спомените, които без съмнение нахлуха в главата му. Когато джинсите му се издуха под ципа, Блей метна одеяло върху бедрата му.

Тъй като Джон нямаше какво да прикрива, се загледа в бутилката си.

— Ще се обвържеш ли с нея? — попита Блей.

— Не, за бога! — Куин вдигна ръка и леко разтърка насиненото си око. — Беше… просто се случи. Не. Тя и аз? Никога.

— Но тя не беше ли…

— Не, не беше девствена. Разбира се, че не беше. Така че няма обвързване. Тя и без това не би искала нещо такова с мен.

Блей погледна към Джон.

— Жените от аристокрацията трябва да са девствени, преди да се бракосъчетаят.

— Времената се промениха — намръщи се Куин. — Но не казвайте на никого, нали? Позабавлявахме се, нищо особено. Тя е свястно момиче.

— Нито дума. — Блей пое дълбоко въздух, после прочисти гърлото си. — А… по-добре ли е, когато си с някого?

— Сексът? На светлинни години, приятелю. Да се облекчаваш сам снема напрежението, но няма нищо общо с истината. Боже, тя беше толкова мека… особено между краката. Много ми хареса да съм върху нея, да съм дълбоко в нея, да слушам стоновете й. Щеше ми се, приятели, да можехте да сте там. Щеше адски да ви хареса.

Блей направи гримаса.

— Да те гледам как правиш секс? Да бе, направо не е за изпускане.

Куин се усмихна бавно и дяволито.

— Харесва ти да ме гледаш как се бия, нали?

— Естествено, добър си.

— Защо сексът да е по-различен? Просто правиш нещо с тялото си.

Блей изглеждаше слисан.

— А… къде остава уединението?

— Уединението е въпрос на разбиране. — Куин извади трета бира. — И още нещо, Блей.

— Какво?

— В секса също съм добър. — Той отвори капачката и отпи глътка. — Така че, ето какво трябва да направим. Ще събирам сили няколко дни и после ще пообиколим нощните клубове в центъра. Искам да го направя отново, но не мога да бъда с нея. — Куин погледна Джон. — Братле, ти също ще дойдеш с нас в „Зироу Сам“. Какво, като си претранс! Ще отидем заедно.

Блей кимна.

— Тримата сме добра компания. Освен това, Джон, скоро и ти ще бъдеш като нас.

Двамата започнаха да кроят планове, а Джон замълча. Всичко свързано със свалянето на мацки му беше непонятно, и не само защото още не беше преминал през преобразяването. Имаше лоши спомени от сексуално естество. Най-лошите.