Отприщен гроб полностью

Тръгна, преди той да е успял да възрази, и отиде в женското спално помещение, което беше безлюдно. След като използва тоалетната, забърза към леглото си. За нейна изненада до вечерния дневник там лежеше втори предмет: много стар екземпляр с подгънати крайчета на страниците на същата книга, която държеше в ръце. Отвори я и видя вътре надпис с дързък почерк.

На Дани, Мъченикмистик,

моя надежда, мое вдъхновение, мой син.

С вечна обич, Папа Джей

Робин си спомни настояването на Дани Брокълс да му върне книгата, така че остави своя екземпляр на леглото, а взе неговата, за да му я върне на обяда. После коленичи, измъкна камъчето, прибрано от двора, от сутиена си и внимателно го постави до три други, скрити между матрака и рамката. Би знаела, че е вторник дори без този метод на броене на изминалите дни, но беше наясно също тъй, че ако умората и гладът ѝ нараснеха още, поглеждането на камъчетата можеше да се окаже единственият начин да се ориентира за дните.

Клайв Литълджон се върна на работа в сряда. Страйк му прати съобщение в девет, че иска с него разговор лице в лице в един часа в офиса, след като и двамата предадяха обектите си на други сътрудници.

За беда този план пропадна. В девет и десет, малко след като Страйк бе застанал на позиция пред жилищния блок на братята Франк в Бекслихийт, му се обади Баркли.

– Братята Франк ли следиш?

– Да – отвърна Страйк.

– Е, нека ти кажа, че са и двамата – уведоми го Баркли, – не е само по-младият. Снощи разглеждах снимките, които направих пред нейната къща, и видях, че в полунощ там се е навъртал по-възрастният. И двамата са в тази работа. Двойка извратеняци.

– По дяволите – изруга Страйк.

Току-що бяха поели нов случай за евентуална съпружеска изневяра, така че новината как имат нужда от двойна бройка хора за следенето на братята Франк никак не бе добре дошла.

– Днес си в почивка, нали? – осведоми се Страйк.

– Да – отвърна Баркли. – Дев е подир новата кръшкаща съпруга, а Мидж се опитва да говори със сексуалната труженичка, която ти снима да си приказва с Голямата стъпка.

– Добре – промърмори Страйк, като за кратко обмисли, но отхвърли мисълта да помоли Баркли да пожертва почивния си ден, – благодаря, че ми съобщи. Ще погледна графика, та да видим как ще можем да държим и двамата под наблюдение.

Веднага, след като Баркли затвори, Страйк получи съобщение от Литълджон, че Голямата стъпка, който рядко се отбиваше в офиса си, е решил този ден да пътува до седалището на фирмата в Бишъпс Стортфорд, намиращо се на шейсет километра разстояние от мястото, където стоеше в момента Страйк. Колкото и да му се искаше да гледа в лицето Литълджон при въпроса защо е пропуснал да спомене в сивито си, че е работил за Патерсън, реши, че ще е най-бързо и чисто да свърши това по телефона, така че му позвъни.

– Здравей – каза Литълджон, щом вдигна.

– Забрави за срещата в един – подхвана Страйк. – Може да говорим сега. Исках да те попитам защо не ме уведоми, че си работил три месеца при Мич Патерсън, преди да дойдеш при мен.

Непосредственият отговор на тези думи беше мълчание. Страйк чакаше, докато наблюдаваше прозорците на братята Франк.

– Кой ти каза? – попита накрая Литълджон.

– Няма значение кой ми е казал. Вярно ли е?

Ново мълчание.

– Да – отвърна Литълджон най-сетне.

– Имаш ли нещо против да ми обясниш защо не го спомена?

Третото поред мълчание никак не успокои гнева на Страйк.

– Слушай…

– Бях уволнен – изрече Литълджон.

– Защо?

– Патерсън не ме харесваше.

– И по каква причина?

– Не знам.

– Ти издъни ли се?

– Не… Личностен сблъсък – отвърна Литълджон.

Само дето ти нямаш личност.

– Имаше ли разправия?

– Не. Той просто ми каза, че не ме иска повече.

Страйк беше сигурен, че има нещо, което се премълчава пред него.

– Има и още нещо. Защо дойде в офиса в понеделника след Великден?

– За разписките – отговори Литълджон.

– Пат беше в почивка. Беше официален празник. Не трябваше да има никой в офиса.

– Забравих – каза Литълджон.

Страйк стоеше с притиснат към ухото си телефон и мислеше. Интуицията му го предупреждаваше, че нещо не е наред, но умът му диктуваше, че няма как да покрият всички настоящи случаи без Литълджон.

– Имам нужда от тази работа – заговори Литълджон за пръв път без подканване. – Децата още се установяват на новото място. Изплащам ипотека.

– Не обичам неискреността – заяви Страйк, – а това включва лъжа чрез премълчаване.

– Не исках да помислиш, че не съм могъл да се справям с работата.

Все още смръщен, Страйк каза:

– Смятай това за устно предупреждение. Ако отново скриеш нещо от мен, заминаваш си.

– Разбрано – отвърна Литълджон. – Няма да го правя.