Отприщен гроб полностью

Страйк затвори. Колкото и трудно да бе да се намерят сътрудници с нужните качества, май отново щеше да му се наложи да търси кандидат. Каквото и да се криеше зад пропуска на Литълджон да спомене за работата си в агенцията на Патерсън, опитът на Страйк в ръководене на хора и в армията, и извън нея го бе научил, че има ли една лъжа, почти със сигурност следват и още.

Сега телефонът в ръката му зазвъня. Отговори и чу плътния дрезгав глас на Пат.

– На телефона е полковник Едуард Грейвс, търси теб.

– Свържи ме – отвърна Страйк, който бе оставил съобщение за родителите на Алегзандър Грейвс на старомоден телефонен секретар в понеделник сутринта.

– Ало? – прозвуча глас на възрастен мъж.

– Добро утро, полковник Грейвс – каза Страйк. Аз съм Корморан Страйк. Благодаря, че ми върнахте обаждането.

– Вие сте детективът, нали?

Изговорът сочеше убедително за принадлежност към висшата класа, а тонът издаваше подозрителност.

– Точно така. Надявах се да говоря с вас за Универсалната хуманитарна църква и за сина ви Алегзандър.

– Да, това го разбрах от съобщението ви. Защо?

– Нает съм от човек, който се опитва да измъкне роднина от Църквата.

– Не ние можем да им дадем съвет – отвърна полковникът с горчивина.

Страйк реши да не споменава пред Грейвс как вече знае за фаталния изход от плана да бъде изведен Алегзандър и каза:

– Питах се също дали ще желаете да разговаряте с мен за внучката ви Дайю.

На фона Страйк дочу глас на стара жена, макар думите да бяха неразличими. Полковник Грейвс изрече встрани от слушалката „Дай ми минута“, преди да каже на Страйк:

– Ние самите наехме частен детектив. Човек на име О’Конър. Познавате ли го?

– Боя се, че не.

– Трябва да се е пенсионирал. Е, добре, ще говорим с вас.

Страйк бе смаян.

– Много любезно от ваша страна. Доколкото разбрах, живеете в Норфък, така ли е?

– В Гарвестън Хол. Можете да го откриете на картата.

– Следващата седмица устройва ли ви?

Полковник Грейвс потвърди, че да, и уредиха срещата за идния вторник.

Докато Страйк пъхаше телефона в джоба си, видя гледка, която не бе очаквал. Двамата братя Франкенщайн бяха излезли от жилищната си сграда неспретнати както винаги, но този път носеха перуки, скриващи високите им чела. Все пак бяха лесно разпознаваеми за Страйк, който помнеше добре ограничения им гардероб и клатушкаща се походка. Заинтригуван от този несръчен метод на преобразяване, той ги последва до автобусна спирка, където след десет минути чакане братята се качиха на автобус номер 301. Отидоха на горния етаж, а Страйк остана на долния, изпрати на Мидж съобщение, че двамата Франк са в движение и че ще ѝ пише допълнително къде да се срещне с него и да поеме наблюдението.

Четиресет и пет минути по-късно братята слязоха на спирката Бересфорд Скуеър в Улуич, а Страйк ги следваше и не отделяше поглед от зле прилягащите перуки. След като повървяха известно време, двамата спряха да сложат ръкавици, след което влязоха в магазин на „Спортс Дайрект“. Страйк имаше чувството, че решението да не влизат в спортен магазин близо до дома им е свързано с некадърния опит да се прикрият, накарал ги да нахлупят перуки, тъй че, след като изпрати на Мидж съобщение за местоположението си, влезе след тях в магазина.

Не че ги бе мислил за гении, но оценката му за интелигентността им падна рязко. По-младият брат все поглеждаше към охранителните камери. В един момент перуката му се плъзна и той я нагласи. Обикаляха магазина със заучено безгрижие, вземаха случайни предмети, показваха си ги един на друг, преди да се отправят към сектора с оборудване за катерене. Сега Страйк започна да прави снимки.

След разговор, проведен шепнешком, двамата Франк избраха масивно въже. Последваха полугласни реплики на разногласие очевидно относно качествата на две различни чукчета. Накрая се спряха на едно гумено, после се отправиха към касата, платиха за покупките и излязоха от магазина с пакети под мишници, а Страйк пое подире им. Малко след това братята се отбиха в „Макдоналдс“. Страйк прецени, че не е препоръчително да влиза след тях, тъй че остана на улицата да наблюдава входа. Току-що бе пратил съобщение на Мидж да я въведе в курса, когато телефонът му позвъни. Изписа се непознат номер.

– Корморан Страйк.

– Да – изрече агресивен мъжки глас. – Какво искаш?

– Кой се обажда? – попита Страйк. Чуваше на фона тракане и мъжки гласове.

– Джордан Рийни. Сестра ми каза, че тормозиш семейството ми, дявол го взел.

– Никакъв тормоз не е имало – отвърна Страйк. – Обадих се на бившата ти съпруга да проверя дали…

– Не ми е бивша, тя ми е съпруга, защо я тормозиш?

– Не е имало тормоз – повтори Страйк. – Исках да предам съобщение до теб, имам желание да говорим за УХЦ.

– Това пък защо?

– Провеждам разследване…

– Стой настрани от жена ми и сестра ми, ясно?

– Нямам намерение да доближавам никоя от тях. Дали си готов…

– Нямам какво да ти кажа за нищо, разбра ли? – Рийни вече почти викаше.

– Дори и за прасетата ли? – попита Страйк.

– Ама, по дяволите, защо прасета…? Кой е говорил за шибаните прасета?

– Жена ти ми каза, че си имал кошмари, свързани с прасета.