Отприщен гроб полностью

През следващите няколко дни нямаше особен напредък по случая с УХЦ. Не се чу нито дума от Пищяла за възможен разговор с Джордан Рийни. Чери Гитинс оставаше неоткриваема във всяка база данни, претърсвана от Страйк. От свидетелите на ранното къпане на Чери и Дайю собственичката на кафенето, видяла Чери да води детето към плажа и да носи кърпи, беше починала преди пет години. Той се бе опитал да се свърже с господин и госпожа Хийтън, видели Чери да тича в истерия по брега, след като Дайю бе изчезнала сред вълните, които живееха на адрес в Кроумър, но никога никой не вдигаше стационарния им телефон без значение в кой час на деня Страйк пробваше да звъни. Помисли над възможността да се отбие в Кроумър след посещението си в Гарвестън Хол, но агенцията вече едва се справяше с настоящите си случаи, а и при положение че планираше пътуване до Корнуол по-късно през седмицата, реши да не жертва още няколко часа път само за да завари празна къща.

Пътуването му до Норфък в слънчевата сутрин на вторника не беше белязано от събития, докато на една права отсечка от магистрала А11 не му се обади Мидж по повод на неотдавна поетия от агенцията случай, евентуална брачна изневяра, заради което съпругът искаше да следят жена му. Клиентът бе толкова нов още, че не бе даден прякор нито на него, нито на обекта, макар Страйк да разбра за кого става дума, когато Мидж съобщи без увод:

– Спипах по бели гащи госпожата, както там ѝ е името.

– Вече?

– Да. Снимах я как излиза тази сутрин от апартамента на любовника си. Гостувала на майка си, ама друг път. Може би трябваше да проточа малко нещата. Няма да спечелим кой знае колко от този случай.

– Но пък ни се вдига репутацията – отбеляза Страйк.

– Да кажа ли на Пат да уведоми следващия в списъка с чакащи?

– Да отложим с една седмица – реши Страйк след кратко колебание. – Братята Франк изискват двойно повече работа сега, като знаем, че и двамата участват. Слушай, Мидж, използвам, че се обади. Има ли нещо между Пат и Литълджон?

– Какво имаш предвид?

– Да са се карали случайно?

– Аз поне не знам за такова нещо.

– Сутринта, като я попитах какво мисли за него, беше малко странна.

– Е, тя не го харесва, както и ние, останалите – отвърна Мидж с обичайната си откровеност.

– Оглеждам се за някой, който да го замени – каза Страйк и това беше вярно. Предишната вечер бе пратил имейли на няколко контакта в полицията и армията за евентуални кандидати. – Е, хубаво, добра работа с госпожа Еди-коя си. Ще се видим утре.

Той продължи да кара през безутешно плоската местност, която както обичайно вкисна настроението му. Комуната Ейлмъртън завинаги бе омърсила Норфък в съзнанието му. Не намираше никаква красота в предполагаемия простор на ширналото се небе, опиращо в равната земя, нито в мяркащите се тук-там вятърни мелници и блатисти участъци.

Сателитният му навигатор го поведе през поредица от тесни и виещи се пътчета, докато накрая видя първата табела за Гарвестън. Три часа, след като бе напуснал Лондон, влезе в малкото село, отмина в бърза последователност църква с квадратна кула, училище и кметство и едва три минути по-късно стигна до края му. На четвърт миля отвъд Гарвестън забеляза дървена табела, насочваща го по път вдясно, водещ към имението. Скоро след това мина през отворените порти към някогашния дом на Откраднатия пророк.

От двете страни на алеята имаше висок жив плет, тъй че Страйк не видя много от заобикалящите градини, докато не се озова в настлан с чакъл двор пред имението, а то бе несиметрична, но впечатляваща сграда от сиво-син камък с готически прозорци и външна врата от масивен дъб, до която се стигаше по няколко каменни стъпала. След слизането си от колата той спря за няколко секунди да се полюбува на ширналите се безупречно поддържани зелени морави, на храстите, подстригани във форма на лъвове, и на водната градина, проблясваща в далечината. Тогава вратата изскърца и грачещ, но властен мъжки глас изрече:

– Здравейте!

От къщата бе излязъл възрастен човек и сега се подпираше на махагонов бастун на най-горното стъпало пред входа. Под блейзера си от туид носеше риза и връзка в синьо и кафяво на Гренадирската гвардия. До него стоеше извънредно дебел лабрадор и размахваше опашка, но явно бе предпочел да изчака посетителят да изкачи стълбите, вместо да хукне да го посреща.

– Не мога да сляза по-нататък по проклетите стъпала без помощ, съжалявам!

– Няма проблем – отвърна Страйк. Чакълът скърцаше под подметките му, докато вървеше към входа. – Полковник Грейвс, предполагам?

– Приятно ми е – ръкува се с него Грейвс.