Отприщен гроб полностью

Получихме писмото ти още същия ден. беше приета в болница с тежък инсулт, причинен от стреса ѝ след смъртта на и от тревоги за теб, които напълно биха могли да ѝ бъдат спестени. Предвид важната работа, която вършиш – да спасяваш света от Сатаната, вероятно въобще не те вълнува дали ще оживее, или ще умре, но все пак реших да те уведомя за последиците от действията ти. Колкото до опитите ти да измъкнеш още пари от , за твоя беда вече разполагам с пълномощно, така че смятай това писмо за покана към теб и УХЦ да вървите на майната си.

– Всичко присъства тук, нали? – каза Бека, загледана в екрана. – Емоционално изнудване, материално притежаване чрез пари, присмех към мисията ни, но най-важното – двуличие. Въпросната възрастна жена, член на семейството, изобщо не е получавала инсулт и се е оказало, че авторът на писмото е присвоявал пари от сметката ѝ.

Смесица от пъшкане и въздишки се разнесе от повечето хора, седнали на коравия, покрит с рогозка под. Някои поклатиха глави.

– Искам да помислите сега за човека или хората, за които има най-голяма възможност да опитат подобна тактика срещу вас. Ще им напишете спокойно и състрадателно писмо, в което ясно да споделите защо сте решили да се присъедините към Църквата. Ето тук – каза Бека, когато образът на екрана отново се промени – са посочени някои от фразите, за които сме установили, че са най-ефикасни за обясняване на духовното пътуване, предприето от вас, на език, който материалистите могат да схванат. Но сте свободни да напишете писмото както звучи автентично на вас.

У Робин се надигна паника. На кого, по дяволите, можеше да прати писмо? Боеше се, че от УХЦ биха могли да проверят дали адресантът и адресът са истински. Не им бяха раздадени пликове, писмата щяха да бъдат прочетени преди изпращането им. Фиктивните родители на Роуина биха били най-очевидните получатели на писмото, но сложеше ли адрес, възможен за проследяване, веднага щеше да се разкрие, че не съществуват.

– Може ли да помогна? – изрече тих глас зад Робин.

Бека беше забелязала, че Робин не пише, и бе минала през хората, за да приседне на пода и да говори с нея.

– Ами аз бих искала да напиша на родителите си – каза Робин, – но те са на круиз. Дори не си спомням името на кораба им.

– Разбирам – каза Бека. – Но ти имаш сестра, нали така? Защо не пишеш до родителите си чрез нея?

– О, това е добра идея – отвърна Робин, като усещаше тялото си вече лепкаво от пот. – Благодаря.

Робин сведе глава над листа, написа „Скъпа Териза“, после погледна към екрана, като се преструваше, че търси фрази, които да препише, а всъщност се мъчеше да измисли решение за дилемата си. Без да помисли, беше дала работа на Териза в издателския бизнес, а сега ѝ се искаше да я бе изкарала студентка, защото в общежитие проверката за конкретен човек би била по-трудна. С надежда да затрудни максимално УХЦ да установи категорично, че Териза не съществува, Робин написа:

Не си спомням къде ми каза, че се местиш, но се надявам…

Робин разсъждаваше на бързи обороти. Прякор изглеждаше най-безопасен, защото можеше да се отнася за всеки, живеещ на случайния адрес, който тя щеше да впише. Погледът ѝ попадна върху Уолтър, седящ с гръб към нея с неговата плешива глава.

…Плешивеца да ти препрати това, ако вече си се изнесла.

Робин върна очи към екрана. Моделът на писмото беше там и само чакаше да бъде преписан.

Писмо за деклариране на членство в УХЦ

Драги Х,

[Както знаеш,] току-що завърших едноседмичния си престой в Универсалната хуманитарна църква. Много ми хареса /донесе ми истинско вдъхновение/ спечелих много, така че реших да остана [и да работя над духовното си израстване/да се отдам на по-нататъшно самоусъвършенстване/да помагам в благотворителните проекти на Църквата].

Робин надлежно преписа вариант на този абзац, после премина към втория.