Отприщен гроб полностью

– Като казах на съседката, че ще дойдеш да ме посетиш, тя ми прочете статия за него и теб. Той беше там със сестра си и майка си. Помня, защото моят Брайън харесваше Леда Страйк, все я заглеждаше. А аз ревнувах и често си имахме разправии по този повод. Ревнувах – повтори Шийла. – Не че Леда би погледнала моя Брайън. Той никак не напомняше рокзвезда.

Шийла отново се разсмя дрезгаво. Като направи усилие да потисне шока си, Робин каза:

– Имаш много добра памет, Шийла.

– О, аз помня всичко, което се случи във фермата. Какво е било вчера може да не помня, но онова време го помня. Помогнах на малката Ан да роди. Харолд Коутс беше там. Той беше лекар. Аз помагах. Много се измъчи, горката. А беше само на четиринайсет.

– Наистина ли?

– Да… свободна любов, нали разбираш? Не беше каквото е сега. Друго беше.

– А бебето…?

– Добре си беше. Ан я нарече Мадзу, но скоро след това си замина. Остави малката в комуната. Не ѝ се искаше да бъде майка. Твърде млада беше.

– И кой се грижеше за Мадзу? – попита Робин. – Баща ѝ ли?

– Аз не знам кой е бил баща ѝ. Нямах представа с кого е ходила Ан. Хората там спяха с когото им падне. Аз и Брайън не обаче. Опитвахме се да имаме наши деца. Заети бяхме във фермата. Не знаехме за всичко, което се е случвало – отново повтори Шийла. – Полицията дойде във фермата. Някой им беше подал сигнал. Всички бяхме разпитвани. Моя Брайън го държаха в участъка с часове. Претърсиха всички стаи. Пребъркаха ни личните вещи. С Брайън си тръгнахме след това.

– Тръгнахте си?

– Да. Беше ужасно – каза Шийла и после отново изрече натъртено: – Ние така и не сме знаели. Не бяха го вършили на двора, да речеш. Заети бяхме с нашата си работа във фермата.

– И къде отидохте, като си тръгнахте?

– Дойдохме тук. – Шийла направи жест из къщата с ръката си, осеяна със старчески петна. – Беше домът на мама и татко. О, те бяха много ядосани покрай цялата тази история по вестниците. Брайън не можеше да си намери работа. Аз успях. Станах чиновничка в офис. Не ми харесваше. На Брайън му липсваше фермата.

– Колко дълго отсъствахте оттам, Шийла, спомняш ли си?

– Две години… три години… После Мадзу ни писа. Каза, че сега там било по-добре, имало нови свестни хора. Брайън го биваше като фермер, затова тя го искаше. Така че се върнахме.

– Помниш ли кой беше там, като се върнахте?

– Няма ли да си хапнеш кейк?

– Благодаря ти, с удоволствие – излъга Робин и си взе едно парче. – Да сложа ли и на теб?

– Не, за теб съм го взела. Та какво ме попита преди малко?

– Кой беше в Чапман Фарм, като се върнахте да живеете там?

– Не знам всички имена. Имаше няколко нови семейства. Коутс още беше там. Какво ме питаше?

– За хората – припомни Робин. – Кои бяха там, като се върнахте?

– О… Ръст Андерсън още беше в къщичката си. И онова момче Грейвс, кльощавото богаташче. Ходеше при Ръст и през половината нощ пушеха трева. Знаеш ли какво е трева? – попита пак.

– Да, знам – усмихна се Робин.

– На някои хора не им понася – мъдро отбеляза Шийла. – На младия Грейвс не му понасяше. Ставаше много особен. Някои хора не бива да я пушат.

– Джонатан Уейс беше ли във фермата, като се върнахте?

– Да, беше, с дъщеричката си Абигейл. А Мадзу имаше бебе: Дайю.

– Как ти се видя Джонатан Уейс? – попита Робин.

– Очарователен. Така си помислих тогава. Прие ни всичките. Очарователен – повтори.

– Знаеш ли какво го е накарало да иде да живее във фермата?

– Не, не знам защо беше дошъл. Беше ми мъчно за Абигейл. Майка ѝ беше умряла, баща ѝ я беше довел във фермата и не щеш ли, вече имаше сестричка…

– Кога се зароди цялата тази идея за Църквата, спомняш ли си?

– Джонатан взе да ни приказва за своите вярвания. Караше ни да медитираме, после ни изкара на улицата да събираме пари. Хората идваха и го слушаха как говори. Остави Мадзу да командва. Косата ѝ беше пораснала, стигаше чак до кръста. На всички разправяше, че била наполовина китайка, ама нищо подобно не бе Майка ѝ беше бяла като мен и теб. А китаец не бяхме имали в комуната. Но никога не ѝ казахме как така знаем, че лъже. Доволни бяхме с Брайън, че сме отново във фермата. Какво ме питаше?

– За Църквата. Как беше поставено началото.

– О… Джонатан провеждаше курсове по медитация, източни религии и разни ми ти такива, после започна да организира служби, та затова построихме храм във фермата.

– Беше ли щастлива? – попита Робин.

Шийла примигна няколко пъти, преди да отговори:

– Понякога беше хубаво. Понякога, да. Но се случваха лоши неща. Една нощ Ръст го блъсна кола. Джонатан каза, че го застигнало възмездие за всички, които бил убил през войната… Тогава дойдоха близките на онзи младеж Грейвс и го грабнаха от улицата, като беше в Норич, и скоро след това узнахме, че се обесил. Джонатан ни каза, че това ще се случи с всички нас, ако си тръгнем. Каза, че Алекс зърнал за кратко истината, но не могъл да се справи в света навън. Така че това било предупреждение за всички нас, така каза Джонатан.

– Ти повярва ли му?